Шокът сред американските инвеститори от продължаващата регулаторна репресия в Китай подчертава фундаменталната разлика между двете държави, която много от тях изглежда не осъзнават: когато става въпрос за създаването на правилата, корпорациите нямат такова влияние, каквото имат в САЩ, пише CNBC.
Инвеститорите в китайски компании бяха хванати неподготвени това лято от редица мерки, които Пекин предприе срещу местните технологични гиганти, включително срещу няколко, чиито акции се търгуват в САЩ. Сред изненадите бе заповедта китайските магазини за приложения да премахнат това на компанията за споделени превози Didi - само дни след огромното IPO в САЩ. След това властите спряха регистрациите на нови потребители в китайското приложение за търсене на работа Boss Zhipin и дъщерните дружества на Full Truck Alliance - и двете дебютирали на борсата в САЩ през юни. В края на юли две листнати в САЩ компании за частни уроци за ученици се сринаха след обявлението на Пекин, че секторът трябва да се преструктурира.
Зад драматичната промяна е ставащата все по-популярна политическа реторика относно "общия просперитет". Зад фразата се крие желанието на Пекин да преразпредели създаденото от корпорациите богатство.
Големите компании и в САЩ, и в Китай работят за изграждането на политически връзки и влияние върху правителствените политики. Но докато САЩ системата е изградена с идеята корпорациите да могат да имат влияние, в Китай компаниите са принудени да работят за постигането на политическите цели на комунистическата партия.
"В САЩ правителството често играе ролята на слуга на бизнес интересите. В Китай партията държава иска бизнесът да служи на целите ѝ и е готова да жертва корпоративните печалби, за да се случи това", казва Гейбриъл Уилдау, старши вицепрезидент в Teneo, която консултира корпоративни клиенти.
Китайските предприемачи лесно получаваха субсидии, евтина земя и други "подаръци" от местните правителства в по-ранна ера, когато централните власти се бяха концентрирали върху растежа. Но след като президентът Си Дзинпин застана начело през 2013 г., местните власти вече биват съдени по това дали и колко добре работят по постигането на целите на комунистическата партия: "общият просперитет", растеж на населението и други. Което намалява сътрудничеството между местните власти и компаниите.
В същото време компаниите в САЩ често наемат бивши депутати или членове на регулаторите, които получават пари, за да помогнат на корпоративните си клиенти да оформят правителствената политика. Най-често лобистите получават влияние като си го купуват - те наливат пари в кампаниите за преизбиране на политиците или в любимите им местни проекти.
През миналата година общите разходи за лобистка дейност в САЩ нарастват до $3,53 млрд., при $1,56 млрд. през 2000 г., по официални данни.