За западните инвеститори китайските регулаторни удари по звездните технологични компании в страната като Alibaba, Tencent и Didi може и да изглеждат като самоубийство. Все пак има ли по-добър начин да пресечеш растежа на някои от най-успешните компании в света?

Но президентът Си Дзинпин е на друго мнение, пише The Wall Street Journal.

Според него, технологиите могат да бъдат разделени на две: едните са нужни, а другите е хубаво да ги имаш. Социалните мрежи, е-търговията и другите потребителски компании е хубаво да ги имаш, но според визията му величието на Китай не зависи от това страната да има най-добрите групови чатове или услуги за споделено пътуване.

Вместо това Си смята, че страната се нуждае от мощни и модерни полупроводници, батерии за електромобили, пътнически самолети и телекомуникационно оборудване, за да запази производствената си мощ, да избегне деиндустриализация и да постигне автономия от чуждестранните доставчици. Така, макар че поде регулаторна атака срещу интернет компаниите, Пекин продължава да къпе производителите в субсидии, защита и задължителни насоки "да се купува произведеното в Китай".

Си описва тези приоритети в реч, публикувана в партийния журнал Qiushi миналата година. В нея той признава, че интернет икономиката цъфти и казва, че Китай "трябва да ускори изграждането на дигитална икономика, дигитално общество и дигитално правителство". "В същото време, трябва да се признае, че реалната икономика е основната и производствената индустрия не може да бъде изоставена", казва още той.

Исторически, когато държавите се развиват, производството замества земеделието, а след това услугите заместват производството. През последните десетилетия делът на производството в брутния вътрешен продукт на най-развитите икономики в света намалява, особено в САЩ и Великобритания.

В Китай се случва същото. Но при 26%, той остава най-високият в която и да е развита икономика. И китайското правителство иска това да остане така — настоявайки, че Китай няма да последва останалите икономики по пътя на деиндустриализация.

Макар че политиците по света фетишизират производството, инвеститорите съвсем не смятат така. При по-голямата част от производствените дейности конкуренцията е изключително ожесточена, като се изискват огромни количества капитал и труд, което тежи над печалбата. В същото време потребителска интернет компания с доминираща платформа може да генерира абсурдно количество кеш с минимални инвестиции. Затова и Facebook струва 11 пъти повече от производителя на полупроводници Micron, въпреки че има само 50% повече служители. Затова и Alibaba, преди февруарския срив, струваше 20 пъти повече от Semiconductor Manufacturing International, силно субсидираният "национален шампион" в Китай.

Китайският бизнес е в хаос. Всичко е част от плана на Пекин

Китайският бизнес е в хаос. Всичко е част от плана на Пекин

Мерките на властите изтриха $1,2 трлн. и заплашват да съкрушат предприемаческия дух в страната. Но от тях има и полза

Но според китайските лидери потребителските интернет компании нанасят щети на обществото, които пазарите не могат да измерят и оценят. Компании като Ant заплашват стабилността на финансовата система, интернет образованието създава неравенство, а интернет игрите на Tencent са "опиум за ума", както един партиен официоз ги определи тази седмица. В същото време производственият сектор бе ключов за създаване на работни места, за повишаване на продуктивността и повишение на квалификацията. Сега, за да постигне паритет със Запада, Китай смята, че трябва да притежава най-развитите технологии — и ще използва субсидии, протекционизъм и дори принудителен трансфер на технологии, за да го постигне.

Американските лидери сигурно могат да разберат китайските си колеги. И в САЩ има притеснения, че големите технологични компании задушават конкуренцията, нарушават поверителността на личните данни на американците, подпомагат дезинформацията и подсилват интернет зависимостта. Те са готови да тръгнат по стъпките на Пекин и да субсидират производителите, които се смятат за жизненоважни за националната сигурност. Но в САЩ пазарите алокират капитал, докато правителството е на задната седалка. В Китай е точно обратното.

Това не означава задължително, че в Китай са прави. Разпределянето на повече средства за индустриите, които се смятаха за необходими за националното развитие, донесе големи печалби, когато икономиката настигаше останалите развити държави по света. Но Китай вече достигна ниво, при което възвръщаемостта на тези инвестиции се срива. И сега заводите често имат излишен капацитет — и дълг. А и местният пазар не може да абсорбира цялото производството, което означава, че излишъкът трябва да бъде изнесен. За да държи толкова висок дял на производството в БВП, Китай на практика принуждава другите държави да имат по-малък дял, което създава напрежение.