Преди близо две десетилетия 700 000 поляци са изтеглили жилищни кредити, деноминирани в швейцарски франкове, за да се възползват от значително по-ниските лихви в сравнение с тези в злоти към този момент. 

Днес след значителното поскъпване на франка за някои от тях е трудно да покриват задълженията си към банките. Но едно съдебно решение може да "развърже" ръцете на клиентите да спечелят от дела, заведени срещу банките, които са им отпуснали заемите.

Европейският съд трябва да излезе с решение дали финансовите институции в Полша са нарушили законодателството, предлагайки ипотечни кредити в швейцарски франкове, пише Reuters. От решението на институцията зависи дали срещу тях ще бъдат предприети нови съдебни действия, които могат да им струват милиарди.

Към настоящия момент общо жилищните кредитите в чуждестранна валута възлизат на 124 милиарда злоти или 31 милиарда долара. Те представляват една трета от всички ипотечни заеми, теглени в страната.

Традиционно банките отпускат кредити в местна валута или в чуждестранна валута, към която местната е фиксирана. Така е в България като у нас се предлагат такива в лева и в евро.

Полша загуби 1,7 милиона души след влизането си в ЕС. Сега се опитва да обърне тенденцията

Полша загуби 1,7 милиона души след влизането си в ЕС. Сега се опитва да обърне тенденцията

Опитите ѝ да привлече младежите обаче може да не са достатъчни

В случая с Полша местната валута - злотата, е плаваща и не е фиксирана към еврото. На кредитополучателите там са отпускани заеми в местна валута, но деноминирани в швейцарски франкове, като задълженията по тях са изплащани в злоти. Така при рязкото поскъпване на франка се налага те да плащат много по-големи суми, за да покриват вноските по задълженията си, или иначе казано да покриват т.нар. валутни разлики. Самите кредитори получават допълнителни приходи от тези валутни разлики, но с решението на Европейския съд тази практика може да бъде обявена за нелегитимна заради нарушаване на правата на потребителите.

Ситуацията в Полша е позната и на други страни от региона, като Унгария, Румъния и Хърватия, както и у нас. А причината за този симптом във всички тях е еднаква.

Преди финансовата криза за хората от тези страни кредитите във франкове предлагат много по-ниски лихви. От колапса на Lehman Brothers през 2008 година обаче швейцарската валута е поскъпнала с 85% или от 2,18 до 4,04 злоти в случая с Полша. И това прави тези задължения много по-скъпи за обслужване.

Най-тежка се оказва 2015 година, когато курсът на франка скача драстично след освобождаването му, довело до шоково поскъпване на валутата.

Никой в Полша не иска еврото. Поне докато икономиката не стигне тази на Германия

Никой в Полша не иска еврото. Поне докато икономиката не стигне тази на Германия

Централноевропейската държава може да се изравни със съседката си по растеж след 110 години, сочат изчисления

От тогава насам кредитополучателите в страната са стартирали хиляди дела срещу опериращите на местния пазар банки, а кризата с ипотечните заеми се превърна в най-сериозната за Варшава от падането на комунистическия режим насам.

Сега сагата може да премине през нов обрат, като на 3 октомври се очаква Европейският съд да излезе с решение дали е било легално Raiffeisen Bank в Полша да предоставя ипотеки, деноминирани в чуждестранна валута.

Междувременно натискът върху всички банки в страната за компенсиране на кредитополучателите получава да расте. От началото на 2019 година делата по този казус са се увеличили с 39% до общо 2021, показват данните на полското министерство на правосъдието.

Според изчисленията, ако съдът постанови, че действията на финансовите институции са били в нарушение на законодателството, негативният ефект за местните банки може да е катастрофален. При най-лошия сценарий това може да струва общо 60 милиарда злоти или 15 милиарда долара на финансовите институции или четири пъти над общата нетна печалба на сектора за 2018 година.

Вътрешното потребление "спасява" растежа в Източна Европа от ефекта на слабия износ

Вътрешното потребление "спасява" растежа в Източна Европа от ефекта на слабия износ

Въпросът е дали този модел ще продължи да работи в дългосрочен план