Коронавирусът може да върне кошмара на Гърция от финансовата криза

Преди десетилетие Гърция влезе в тежка финансова криза, а банките в страната бяха сред големите потърпевши от нея. Причината за това беше фактът, че те държаха голяма част от държавните ценни книжа (ДЦК) на южната ни съседка, с които се финансира държавния дълг.

Към края на 2010 година държавният външен дълг на Атина се равняваше на близо два пъти размера на икономиката ѝ и е принудена да търси финансова помощ, като "тройката" - Европейски съюз (ЕС), Европейска централна банка (ЕЦБ) и Международен валутен фонд (МВФ), ѝ отпускат спасителен заем от 240 милиарда евро. 

И въпреки че банките в страната се оказват "притиснати в ъгъла" заради значителния обем на ДЦК, които притежават, не по-малък проблем за тях са и натрупаните планини от необслужвани или станали популярни като лоши кредити.

Едно от условията на кредиторите беше те да се освободят постепенно от тях, като продадат портфейли лоши заеми в размер на десетки милиарди евро. И 10 години след като те постепенно успяха да намалят експозициите си кредити в тази категория, коронакризата заплашва да ги върне няколко години назад и да върне стария проблем отново на дневен ред.

Пандемията може да даде резултат в нова вълна от необслужвани кредити (NPL). За това предупреждават представители на банковата система в южната ни съседка, цитирани от местното издание Kathimerini. Според тях кризата с коронавируса може да доведе до натрупването на до 10 милиарда евро такива заеми.

Планини от лош дълг спират възстановяването на Гърция

Международни инвеститори се събират днес в Атина на конференция, която може да даде сигнал дали проблемът ще бъде разрешен скоро

По думите на зам.-главния изпълнителен директор на Eurobank Теодорос Калантонис "настоящата икономическа криза, предизвикана от пандемията, ще създаде ново поколение от лоши кредити в размер между 7 и 10 милиарда евро". Портфолиото от такива заеми може да нарасне между 10 и 15% към настоящият им размер от около 70 милиарда евро. При подобен сценарий Гърция ще се доближи до проблемната Италия по отношение на равнището на проблемни дългове.

Калантонис посочва, че три четвърти от тези необслужвани кредити ще бъдат на кредитори, които и преди са били некоректни платци и които са успели да постигнат споразумение с кредиторите си за тях, което ги е изкарало от групата NPL. Останалата част ще бъдат от портфейла на обслужваните досега дългове на банките.

Ръководителят на Intrum (бел.ред. един от големите купувачи на портфейли NPL от гръцките банки), Йоргос Йоргакополус посочва, че основната задача на финансовите институции през следващите месеци ще бъде да ограничат натрупването на нови необслужвани заеми. "Това е друга форма на епидемия", смята той.

Най-големите гръцки банки са се "освободили" от €15 милиарда лоши кредити за година

С най-голям дял те остават за Piraeus Bank

Към септември на миналата година стана ясно, че обемът на проблемните заеми на най-големите банки в южната ни съседка е намалял до малко над 78 милиарда евро при такъв от над 94 милиарда евро година по-рано. Така в рамките на една година финансовите институции успяха да се освободят от лоши кредити за повече от 15 милиарда евро.

Според изчисления на Deutsche Bank от края на 2015 година към 2019 година гръцките банки са намалили портфолиото си от необслужвани дългове с 34%. За Bank of Greece спадът е най-голям - с 50% за този период, а за Alpha Bank и Piraeus Bank е съответно от 30 на сто за двете.

Гръцките банки са намалили с 34% "лошите" си кредити от 2015-а насам

Най-голям спад отчита National Bank of Greece