В рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3,2 млрд. евро (близо 6,4 милиарда лева) по различни програми и проекти, вкл. частни инвестиции, за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии. Това заяви Мария Тодорова, директор на дирекция "Политики и анализи" към Министерството на иновациите и растежа (МИР), съобщиха от ведомството.
Тя посочи, че съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. "зелен" водород.
Тодорова изтъкна, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти или комбинация от двете. Има огромен интерес от индустрията, каза тя и допълни, че само през МИР по програмите за "Конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) и Програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция "Политики и анализи" в МИР посочи, че само в 20 страни в света сега съществуват т.нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията.
"Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни към момента. Проектът е и един от 9-те по Програма "Хоризонт Европа", за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г.
Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро", посочи още Тодорова в репортаж пред БТВ. Стартирането на проекта за Водородна долина е още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години.
"Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по ПКИП са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии", посочи Мария Тодорова.
По думите й, Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в "зелен" преход и кръгова икономика, както и в климатична неутралност. Тодорова даде пример с процедурата, която беше отворена на 14 февруари от МИР по Плана - за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса. Тя е с бюджет от 200 млн. лева.
"Производството на "зелен" водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства", каза Тодорова. Тя уточни, че "зеленият" водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява околната среда.
"Той е важна суровина за редица индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии. А преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите", обясни още Тодорова.
USD
CHF
EUR
GBP
