За страните на Балканите пътешествието от политически размирици и война към спокойно европейско съжителство е като „регата без победители"- всеки със собствени прийоми и бързина работи по въпроса за постигане на заветната цел - членство в НАТО или ЕС. Но след декларирането на независимостта на Косово и последната среща на НАТО в Букурещ, в това спокойно море се надигнаха бурни вълни, коментира The Economist.

Само три страни все още се радват на попътен вятър. Република Хърватия и Албания получиха предложение за присъединяване към НАТО, като в същото време Хърватия е и в процес на преговори за членство в ЕС. Черна гора, която преизбра президента си на 6 април, изостана леко в надпреварата, но също бележи прогрес.

Македония също е сред първите редици, независимо че поканата от НАТО бе блокирана от Гърция заради 17-годишeн спор свързан с името на страната. Припомняме, че Гърция настоява името й да бъде Горна Македония или Нова Македония заради териториални претенции върху част от страната. След 11- часови преговори Гърция категорично отхвърли да приеме наименованието Република Македония.

Сега Македония се намира в много критичен момент, независимо че е постигнала значителен напредък, след като успя да преодолее политическите размирици от 2001 год. между представителите на македонските и албански малцинства в страната. За нея членството в НАТО е от изключителна важност, защото то ще гарантира границите й в регион, където всеки се изкушава да ги преначертае.

В публичното пространство се прокрадват слухове, че Гърция ще се опита да възпрепятства и евентуалния старт на преговорите за членство в ЕС, който Македония очаква в близките няколко месеца. Според Кристоф Бендер, анализатор в института за Европейска стабилност в Берлин, ходът на Гърция може да означава само едно - реализирането на Европейската идея на Балканите се намира на един много критичен и опасен стадий и реалният извод от това, което се случи в Букурещ, е че критериите за влизане в НАТО и ЕС не са еднакви за всички и всяко обещание може да бъде забравено.

Не само гръцкият национализъм носи черни облаци. Босна и Херцеговина години наред се опитва  да наложи реформи в полицейската си система. Косово също се бори срещу течението, тъй като едва 18 от 27 членове на ЕС и само 36 страни в целия свят признаха съществуването на новата държава. Що се отнася до Сърбия, анализатори очакват победа на националистическата партия на изборите през май, което може и да я отдалечи от навлизането в европейски води.