Безработица в криза: работата си губят млади и образовани българи

След като миналата седмица представихме първите данни за ръста на безработицата в хода на пандемичната криза и ограничителните мерки, а преди това оценихме риска за работните места в различните отрасли, в настоящата статия се спираме по-подробно на характеристиките на безработните, въз основа на данните на Агенция по заетостта към края на месец март.

Започваме с необходимото уточнение, че по-голямата част от новите безработни са регистрирани през април, но данните за целия месец няма да са достъпни в близко бъдеще. Освен това, данните към края на март са достатъчни, за да се ориентираме в характеристиките на безработицата, възникнала в резултат на кризата. Регистрираните през целия месец нови безработни лица са били 38 хиляди, на фона на 22 хиляди през март 2019 г. Имайки предвид, че знаем динамиката на броя на безработните през целия месец и че повечето от тях са регистрирани след 13 май, можем да твърдим, че значителен дял  от всички от тези 16 хиляди "нови" безработни са продукт на кризата и ограниченията.

Образователната структура на регистрираните през март безработни е сред най-важните им характеристики; тя, заедно с квалификацията е мерило за способността им да се реализират обратно на пазара на труда след отпадането на ограничителните мерки. Очаквано, почти половината от новорегистрираните безработни са със средно образование. Прави впечатление обаче необичайно големия брой висшисти; обичайно делът на безработните с основно и по-ниско образование надхвърля в пъти този на тези с висше, но при регистрациите през март те са относително изравнени. Трябва да имаме предвид обаче, че висшистите ще се реализират доста по-лесно след отпадането на ограниченията, дори и само заради по-голямото разнообразие от потенциални работни места за тях. Същото важи и за безработните с професионална квалификация, и по тази причина е притеснително, че почти половината от новорегистрираните през март нямат такава; стойностите на този показател обаче се приближават до нормалното.

Графика 1: Регистрирани през март безработни по образование

Източник: Агенция по заетостта/ИПИ

Трудовият пазар през март изглежда е създал малко по-трудни условия за жените, като те съставляват 58% от всички новорегистрирани безработни; това до голяма степен също обаче отговаря на общата структура на безработицата в страната. Повече от половината от новорегистрираните безработни обаче са в най-активната трудова възраст, между 30 и 49 години. Имайки предвид, че най-силно засегнатите от кризата фирми наемат предимно младежи (хотели, ресторанти, барове), е обясним по-високият от обикновено дял на хората под 29 години. От една страна, младежите са сред най-гъвкавите участници на пазара на труда и по тази причина може да се очаква, че лесно ще се реализират отново след края на ограниченията или дори в хода на кризата. Пречка пред това е обстоятелството, че повече от половината новорегистрирани безработни младежи през март са без квалификация, а висше образование имат едва 1/7 от тях.

Графика 2: Регистрирани през март безработни по възраст

Източник: Агенция по заетостта/ИПИ

Интересен е относително малкият брой регистрирали се в бюрата по труда през март, които преди това са работили от чужбина - едва 1090 души, което поставя под съмнение тезата, че завръщащите се земеделски и сезонни работници ще "увиснат" на социалната система. Сигурно потвърждение или отхвърляне на това допускане ще можем да направим когато АЗ предостави и данните за април, тъй като е напълно възможно завърналите се от чужбина просто да са се забавили с регистрацията.

Що се отнася до регионалното разпределение на безработните през март, АЗ не предоставя данни за новите регистрации по области и общини. По тази причина сме принудени да ползваме данните за общия брой безработни лица, които, въпреки по-общия си характер, също могат да се използват за ориентир. Към края на март Пловдив е заместил Благоевград по най-голям брой безработни лица. Коефициентът на безработица остава най-високо във Видин - 14,9% към края на миналия месец, а в 11 области вече надхвърля 10%. Дори равнището ѝ в столицата - 2,3% - е леко завишено спрямо рекордно ниските стойности от края на миналата година.

Графика 3: Разпределение на безработните по области, март 2020 г.

Източник: Агенция по заетостта/ИПИ

Характеристиките на безработицата през март дават известна насока за това как ще изглежда като цяло новата безработица, създадена от кризата и ограничителните мерки - в данните на АЗ личат както леко завишаване на дела на младежите и хората с ниско образование и квалификация, така и пренареждане на регионалното разпределение. Към темата ще се върнем отново след публикуването на данните за април - месецът, когато кризата и ограниченията тежат  много по-силно на бизнеса и работниците.