За много държави, изправени пред тежки икономически и финансови проблеми, Международният валутен фонд (МВФ) е първата международна институция, към която могат да се обърнат.

Кристалина Георгиева е икономист от България, който е преживявал фалит през 1997 година в резултат на хиперинфлация и валутна криза. В настоящия момент тя е главен изпълнителен директор на Световната банка и се очаква да стане втората жена начело на МВФ след оттеглянето на Кристин Лагард през есента, пише в свой анализ Bloomberg.

Бившият европейски комисар има опит с различни инициативи в посока с борбата с бедността. А на фона на нарастващия натиск върху Фонда да смекчи строгия си тон спрямо държавите, получили спасителни заеми от него, Георгиева може да донесе по-добър баланс.

"Тя идва от развиващ се пазар и това е нещо ново", казва Атанасиос Вамавакидис, който е мениджър в Bank of America и бивш представител на МВФ.

"Оптимистичен съм, че тя ще опита да обърне повече внимание на това, че развиващите се пазари трябва да бъдат по-добре представени", допълва той.

От Bloomberg смятат, че изборът на Кристалина Георгиева може да се смята "гарантиран" заради неписаното правило, че Европа избира ръководителя на МВФ, а САЩ - на Световната банка.

Нейното заставане на поста ще прекрати продължилата 40 години доминация на Западна Европа що се отнася до ръководителите на международната организация. Преди Лагард на тази позиция бяха Доминик Щраус Кан, който отново е от Франция, испанецът Родриго де Рато и гермарецът Хорст Кьолер.

Някои от големите европейски икономики обаче оспорват готовността на Кристалина Георгиева да поеме подобен пост. През този месец Германия и Холандия се обявиха против нейното назначаване и подкрепиха за позицията бившият финансов министър на Холандия Йерун Дейселблум.