От средата на 2007 г. се наблюдава тенденция на повишаване на нивото на инфлация в световен мащаб, свързано с нарастването на цените на енергийните ресурси и храните. Това е записано в анализа на БНБ за развитието на българската икономика за 2008 година.

У нас през май инфлацията на годишна база достигна 14% като цените на храните нараснаха с 25% и имат принос от 6 процентни пункта в общата инфлация. Приносът на повишението в цените на общественото хранене е 2.15 процентни пункта. Поскъпването на горивата и транспортните услуги, обусловено от динамиката на международната цена на суровия петрол, допринесе 2.3 процентни пункта в общата инфлация.

БНБ очаква годишния темп на повишение на цените да започне да се забавя през втората половина на 2008 г. и в края на годината да бъде около 8%. Тази оценка се основава на очакванията за значително нарастване на земеделското производство и предлагането на храни през втората половина на годината при благоприятни условия за реколтата. Това ще се случи при условие, че средната международна цена на суровия петрол се движи в рамките на 130 щ. долара за барел. Цената на американския лек суров петрол е $146.66 долара за барел към 17 часа българско време.

У нас притокът на чуждестранни капитали към страната се запазва висок от началото на годината. Излишъкът по финансовата сметка на платежния баланс по предварителни данни надвиши 3 млрд. евро, а преките чуждестранни инвестиции са в размер на 1.2 млрд. евро за първите четири месеца на годината.

В края на юни т.г. международните валутни резерви на БНБ достигнаха 13.2 млрд. евро и съотношението им към средномесечното равнище на вноса на стоки и услуги се подобри до 6.0.

Реалният растеж на БВП през първото тримесечие достигна 7% като приносът на нетния износ за растежа за пръв път е положителен, а инвестициите в основни активи нарастват с 15% в реално изражение.

Лихвените проценти по срочните депозити в левове и евро продължиха да се повишават в съответствие със засилените потребности на банките от ресурси за финансиране на кредитната им дейност. Кредитната активност на банките остава висока въпреки формирането на тенденция към забавяне на растежа на вземанията от неправителствения сектор.

Увеличението на лихвените проценти по депозитите и нарастването на цената на ресурсите на паричния пазар у нас и в еврозоната бяха пренесени върху лихвените проценти по кредитите. Най-ясно това се наблюдава по отношение на лихвените проценти по левовите кредити за предприятия, като през април и май повишение беше отчетено и при лихвените проценти по заемите за домакинства.

През втората половина на 2008 г. се очаква запазване на икономическия растеж на ниво от над 6% на годишна основа. Дългосрочният инвеститорски интерес към страната ще поддържа висок притока на преки чуждестранни инвестиции и въпреки несигурността на международните финансови пазари не очакваме местните икономически агенти да имат проблеми с достъпа до външно финансиране.

Поради значителния внос на инвестиционни стоки и на непрекъснато поскъпващи суровини и материали БНБ очаква съотношението на дефицита по текущата сметка на платежния баланс към БВП да остане на нивото от 2007 г. и да се финансира предимно от притока на преки чуждестранни инвестиции.

Прирастът на международните валутни резерви на страната ще осигурява поддържането на растеж на широките пари от близо 30% на годишна основа. Кредитната активност ще се запази висока, но очакваме да се забави като в края на текущата година достигне до около 40% на годишна основа.

Покачващата се цена на привлечените ресурси вероятно ще продължи да оказва натиск за повишение на лихвените проценти по кредитите, въпреки че засилената конкуренция в банковата система ще бъде фактор, който ще ограничава това влияние.

За очакваното у нас нарастване на лихвените проценти по кредитите ще допринесе и взетото от ЕЦБ в началото на юли решение за увеличение на лихвения процент по основните рефинансиращи операции с 25 б.т. до 4.25%.