Продължилата години търговска война между Китай и Съединените американски щати убеди комунистическите лидери в Пекин, че страната трябва да ускори развитието на местния пазар, с което да защити икономиката от промените в търсенето от Запада, пише The Wall Street Journal.
Но пандемията накара Китай да завие обратно: износът се превърна в най-големия двигател на растежа и завзе по-голям дял в ръста на икономиката спрямо предходните години. Което остави втората най-голяма икономика в света по-зависима от западните потребители. И влошава икономическите дисбаланси, които Пекин се опитва да промени.
За разлика от Съединените американски щати, където бе отчетено рязко възстановяване на потребителското търсене по време на пандемията, потреблението в Поднебесната империя остава скромно. Продажбите на дребно не растат толкова бързо, колкото го правеха преди Covid-19. През септември повишението бе 4,4 процента спрямо година по-рано - далеч от отчетените през 2019 г. 8 процента.
Отчасти поне слабостта се дължи на факта, че Китай не раздаде стимули на домакинствата, както направиха властите в САЩ. Но тя отразява и дългосрочна тенденция, в която китайците увеличават спестяванията си и искат да имат по-голям резервен фонд.
В същото време износът на Китай избухна. Търсенето за продукти като лаптопи, мебели и велосипеди се покачи значително. И докато пандемията заплаши производството в други държави в региона като Виетнам и Малайзия, Китай продължи да работи с пълна сила и се очаква да завземе по-голям пазарен дял в износа тази година, и то след рекордните 15 процента през 2020 г.
Разбира се, това е добра новина за Китай в краткосрочен план, тъй като подпомага растежа по време на пандемията. Но вече е ясно, че заради Covid-19 плановете за ребалансиране на икономиката отстъпиха назад.
По-голямата зависимост от чуждестранните пазари рискува и разпалване на търговските напрежения. Търговският излишък на Китай със света достигна многогодишен връх от $535 млрд. през 2020 г., а този със САЩ се увеличи със седем процента до $317 млрд. Този септември разликата набъбна до рекорд от $42 млрд.
Междувременно политическата несигурност, в комбинация с опасенията от нови вълни на пандемията, накара китайските потребители да се притесняват. Сред тях има и опасения, че доходите не растат достатъчно бързо, както и че нямат достатъчно потенциални работни места извън заводите. Регулаторните удари, които Пекин нанесе през последните месеци върху редица компании в печеливши индустрии, увеличи притесненията сред младите, което пък засегна желанието им да харчат.
В същото време мерките бяха предприети и в жилищния сектор, където обичайно китайските семейства традиционно съхраняват спестяванията си. Сега в Китай има опасения, че жилищният пазар може да мине през корекция.
А китайците пестят много - далеч повече от американците и гражданите в останалите големи икономики. През май те са заделяли 45,2 процента от дохода си - при 43,2 процента през 2020 и 40,6 процента през 2019 г., според изследване на UBS.
След като домакинствата не пазаруват толкова, вътрешното потребление се превръща във все по-малка част от икономиката на Китай. През 2020 г. то отговаряше за 38,1 процента от брутния вътрешен продукт - най-малкия дял от 2016 г. насам. През 2019 г. бе 39,2 процента. В САЩ то има 67,4 процента дял от БВП през 2020 г., подобно на 2020 г. През юни 2021 г. расте до 69 процента.
Ако Пекин иска да стимулира домакинствата да харчат повече, ще трябва да намали неравенството, както и да разреши проблема с липсващата социална мрежа - което кара семействата да пестят много повече.
Китайските лидери вече заговориха за нова политика, "общ просперитет", която цели да разпредели по-равно богатството в обществото.
USD
CHF
EUR
GBP
