Стойността на IBD/TIPP индекса на потребителското доверие в САЩ през май спада до 48.6 пункта от 49.1 пункта за април, показвайки че американците виждат известно влошаване на личните финанси и правителствената политика по въпроса.

Нивото на индекса през април от 49.1 пункта беше най-високото от ноември 2008 г., но под граничното ниво от 50 пункта което разделя потребителския песимизъм от оптимизма.

IBD/TIPP индексът на потребителското доверие все пак остава през май с 4.2 пункта над 12 месечното средно ниво от 44.4 пункта, но с 2.7 пункта под историческото му средно ниво от 51.3 пункта.

"Гледайки напред за следващите 6 месеца, американците са убедени, че икономиката ще навлезе във фаза на възстановяване", отчитат от TIPP.

Индексът на бъдещите 6 месечни потребителски очаквания през май се покачва до 50.7 пункта от 50.2 пункта за април.

Въпреки само слабия спад на индекса на потребителското доверие в САЩ за май спрямо 7 месечни връх за април, този лек спад подсказва, че има прекалено голям (вероятно неоправдан) оптимизъм за скорошно и силно икономическо възстановяване.

Дали заради достъпните жилища или евтините стоки, американците си пробиват път през остатъците от кредитната криза и започват да купуват отново. След рязко свиване през втората половина на миналата година, потребителските разходи нарастват през първото тримесечие, а дори и продажбите на жилища и коли се отблъскват от дъното.

Бен Бернанке, председател на Федералния резерв, на 5 май характеризира новините за потребителите като "малко по-добри". А проучване сред банкерите, публикувано на 4 май, даде допълнителен намек за добра новина за потребителите: въпреки че банките все още затягат стандартите за потребителските кредити, то все по-малко от тях продължават да засилват изискванията в тази насока.

Междувременно, на 5 май Фед подкрепи издаването на облигации за  $10.6 млрд., гарантирани от студентски заеми, коли, кредитни карти, малки бизнес кредити и оборудване.

Но дали дъното наистина е достигнато, за да отскача икономиката от него? Потреблението може да нараства отново, но реално ще се окаже под сериозен натиск през следващите години, поради слабия ръст на доходите, загубата на богатство и ограниченото кредитиране.

От началото на 1980-те, разходите на домакинствата в САЩ за стоки, услуги и жилища нарастват по-бързо от БВП, превръщайки се в локомотив за американския и световния икономически растеж. В края на 2006 г. потребителските разходи представляват 76% от номиналния брутен вътрешен продукт, най-високото ниво за тримесечната стойност на показателя, откакто е започнало отчитането му през 1947 г.

Този процес е съпроводен с постоянен спад на нивото на личните спестявания и ръст на дълга на домакинствата като съотношение спрямо доходите. Само по себе си, това не е проблем, дългът е нараснал в сравнение с доходите, тъй като от 1950-те нараства делът на населението с ипотечни заеми. Въпреки по-високото дългово бреме, падащите лихвени проценти държат общите финансови задължения - лихвени плащания, наеми и лизинги - в рамки през 1980-те и 1990-те години.

Дори има свиване около 2000-та година. Но след това ръстът на доходите в САЩ е в застой, а дълговете продължават да растат бързо, от 94% от доходите, до 133% през 2007 година.

Относителният дял на дохода, предназначен за обслужване на тези задължения също се покачва. Едно проучване от 2007 г. показва, че увеличаването на населението, което е на възраст за покупка на жилище и най-вече повишаването на цените на имотите, правят възможно да се заемат повече пари от американците.

Финансовите иновации също играят роля и то немалка, тъй като в края на 1990-те и в началото на новия век финансовата индустрия разработи нови начини, които да позволят на все повече американци да вземат все повече заеми.

Една проява на този процес беше предлагането на кредитни карти дори на недотам платежоспособни клиенти: повече от 8 милиарда кредитни карти са били изсипани в американските пощенски кутии през 2006 г., според Mintel Comperemedia, фирма за потребителски изследвания.

От 2003 г. до края на 2006 г., потребителите са взели назаем почти $2 трилиона в кредити, като т. нар. HEL (home-equity loans) -  начин да се вземе кредит срещу чистата стойност на недвижим имот - за рефинансиране на вече направените заеми. Но драматичният обрат е бил вече в ход. Миналата година богатството на домакинствата в САЩ се срина с 18% или с $11 трилиона, което според компанията за пазарни прогнози Macroeconomic Advisers ще понижи потреблението с 2% през тази година

Финансовата криза на практика довърши много от кредитните продукти, които бяха безогледно приложени, за да се разшири достъпът до кредит по време на икономическия бум. Вторичният ипотечен пазар е в застой, като банките вече дават пари на притежателите на жилища само при строги стандарти, а лихвите по кредитните карти достигнаха двуцифрени стойности.

През първото тримесечие на тази година в САЩ са издадени под 500 милиона кредитни карти или около една четвърт от броя им за същия период година по-рано.

А по-трайно ще се задържи и натискът върху потребителите за намаляване на техните дългове до по-лесно управляеми нива както спрямо доходите, така и с оглед на много по-ниската стойност на техните жилища. Този ефект е трудно да се изчисли, тъй като зависи от много фактори, като се почне от потребителските нагласи и се стигне до притежаваните други активи, цели за пенсиониране, очаквани приходи, толеранс на риска, достъп до кредити, възраст и т.н.

Някои анализатори твърдят, че съотношенията дълг към спестявания трябва да се върнат към техните нива от 1950-те, но други са далеч по-оптимистично настроени и смятат че би било достатъчно, нивата да се върнат към тези от 2000 г., за да могат домакинства отново да се чувстват комфортно със задължения си.

Този процес, известен като дилевъридж, изисква консумацията да расте много по-бавно от доходите през следващите години. Като връщане на съотношенията на дълга към спестяванията дори до нивата от 2000 г. ще изисква покриването от страна на домакинства на около $3 трилиона ипотечен дълг, което е почти невъзможна задача.

По-вероятно ипотечният дълг ще нараства по-бавно, отколкото приходите чрез комбинация от отписване на несъбираеми кредити от страна на заемодателите, изплащане на съществуващите ипотеки от страна на кредитополучателите и по-малки размери отколкото преди на новите заеми за домакинствата, с оглед и на по-ниските цени на жилищата, което значи и по-малки приходи за кредиторите.

Брус Касман от JPMorgan счита, че най-драматичната фаза на повишаване на спестяванията вече премина и разходи ще растат, само малко по-бавно от приходите.

Но Мартин Барнс от BCA Research е по-песимистичен. Според него за връщане на дълга към по-устойчива тенденция, реалните потребителски разходи ще трябва да нарастват само с 1.3% годишно от 2009 г. до 2013 г., което би било най-бавното темпо на покачването им в САЩ за период от пет години от 1930-те години насам. А процесът може да се забави още ако данъците се повишат бързо с оглед на огромните бюджетни дефицити, следствие от икономическите стимули в САЩ, с които трябва да се преодолее друга основна спирачка -  застой на производството, затрудняващ увеличението на реалните доходи.

С оглед на казаното до тук се оказва, че за да се обърне тренда на икономиката на САЩ, не потребителските разходи, а някакъв друг индикатор ще трябва да отбележи силно покачване. В идеалния случай това биха били износът и инвестициите. Но като се има предвид отражението на кризата в останалата част на света, този вариант е малко вероятен.

Така че вариантът за продължителен икономически застой или т. нар. L-образна рецесия, въпреки вълната от оптимизъм заляла света в началото на 2009 г., изглежда все по-реалистичен.