Международната организация на труда публикува доклад за дискриминацията в сферата на трудовите отношения в Европа. Според документа, най-сериозно са засенати правата на имигратните и на предсатвителите на малцинствата.

В Европа е разработен един от най-комплексните и ефективни модели на социална политика, но въпреки това изследванията сочат, че на пазара на труда дискриминацията все още е широко разпространена, главно по отношение на чужденците и представителите на малцинствата.

На работните места в Европа продължава да се наблюдават традиционни форми на дискриминация - по полов, расов, национален, религиозен признак, а също и по възраст. Ситуацията се влошава от нови форми на дискриминация - по признаците сексуална ориентация, ограничени възможности, генетически особености и начин на живот. В резултат на всичко това на Европа е все по-трудно да отговаря на високите си социални цели за работните места.

Данните за страните на ЕС в периода 1995-2004 гг. свидетелстват, че делът на жените в състава на работната сила е нараснал значително, днес жените съставляват 62% (според заплатената заетост 47,1%) от трудовите ресурси. Основният проблем е, че жените все още рядко заемат законодателни, висши и ръководни длъжности. Все пак дискриминацията по полов признак в Европа е по-слаба отколкото в останалия свят: в света 28% от ръководните длъжности се заемат от жени, а в Европа 30,6%, като този дял за последното десетилетие е нараснал с 3,1%.

Жените все още печелят по-малко от мъжете, разривът между заплащанията на мъже и жени на сходни длъжности е 15% за ЕС. Ежегодно в Европа 30 хиляди жени губят работата си по причина бременност, но едва 3% от тях подават жалба.

Сред „традиционните форми" на дискриминацията най-силно изпъква неравнопоставеното третиране на хората по етнически признак. Например, във Великобритания най-голям е делът на безработните от Африка и Карибския басейн. Тъкмо тези изпълняват неквалифицираните и слабо заплатените дейности и са изложени на най-голяма опасност да загубят работата си.

Голям е мащабът на нелегалната трудова миграция в Русия - по различни оценки от 5 до 14 милиона души, идващи от Средна Азия и Кавказ. Много често отношението към тези хора се описва най-добре като „ксенофобия": 40% от руснаците не вярват, че страната може да спечели от труда на миграните. 70% от руснаците поддържат емиграцията на етнически руснаци от съседните страни в Русия, но мислят, че достъпът до труд на представителите на другите етнически групи трябва да се ограничи.

Особена тревога предизвиква лошото отношение и крайната нищета сред циганите. Това е най-многочисленото сред етническите малцинства (около 10 млн. в Европа). В страни като Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия безработицата сред циганите, особено сред жените, достига от 50% до 90%.

Сега трудещите се - мигранти представляват 10% от общата численост на работната сила в Западна Европа, като в идните години броят им ще се увеличи. Има много способи да се ограничи достъпът на мигранти към пазарите на труда. Процедурата да се издават разрешения за работа ограничава достъпа на чужденците до определени професии - такава е ситуацията в Белгия, Кипър и Чешката република. България и Швейцария са се досетили да изпращат мигрантите в определени райони на страната.

Според авторите на доклада, все по-сериозен е проблемът с дискриминацията по възраст. Става дума за несправедливо третиране както на младежите, така и на възрастните работници. През 2005 младите хора са 44% от общата численост на безработните в света, макар делът им в трудоспособното население (над 15 г.) да е едва 25%. Скорошно изследване е показало, че младите се подлагат на дискриминация по-често, отколкото възрастните; на младите се оставя изпълнението на временна работа с ниски социални гаранции и така се спира възможността им да растат в кариерата и да се обучават. По дани за Великобритания, дискриминацията на 20 - годишните е много по-лош проблем отколкото за тези над петдесет.

В страни като Австрия, Белгия и Франция, където заплащането е обвързано с трудовия стаж и възрастта, на работа се наемат по-малко по-възрастни работници, защото работодателите очакват трудоспособността им да намалява, а дължимите им суми да нарастват. В доклада на МОТ не е пропуснато, че колкото по-огранчени са възможностите на човек, толкова шансът му да си намери работа пада, като при инвалидност шансовете да си намерят работа са едва 25%.

За да се получи и запази работата на първи план все по-често се изтъква здравият начин на живот. В редица развити страни наднорменото тегло, пушенето или хипертонията могат да се отразят неблагоприятно на заетостта на човека. Много работодатели изискват новоназначеният на работа задължително да е непушач.

Става дума за нов въпрос от сферата на етиката, тъй като работодателите все по-конкретно искат да се убедят, че работниците им не пушат и извън работното място и така минават границата на внимателния подбор и управление на персонала и навлизат в личния живот на служителите си. Същото се отнася и за ставащите все по-популярни напоследък генетически тестове, чрез които работодателят може да се увери, че служителят му не е предразположен към една или друга болест и съответно няма да отеготи финансите на фирмата с помощи за болни. Изводът: когато работодателят взима решение, осовано на вероятостта за някакво заболяване в бъдеще, а не на реалната способност да се изпълняват трудовите задължения, става дума за дискриминационна проява.

Пълномощия и възможности за борба с трудовите дискриминации би трябвало да имат инспекциите по труда. Приетата през 1997 година Европейска стратегия по заетостта (European Employment Strategy - EES) изисква от държавите членки ежегодно да разработват национални планове за действия в сферата на заетостта на основата съвместно формулирани цели и задачи. Поставят се цели по преодоляване на половата трудова дискриминация, като към 2010 заетостта сред жените трябва да достигне поне 60% (според срещата в Лисабон, 2000).

Във Финландия, Франция и Испания са приети закони, касаещи равенството в заплащането на двата пола. В Швеция от 2001 работи омбудсман по равните възможности на мъжете и жените, катойто следи спазването на законовия акт Equal Opportunities Act.

В съответствие с рамковата Директива на ЕС по върпосите на равенството (EU Directive on Equality), страните членки трябва да внесат в законодателството си положения, свързани с дискриминацията по възраст. Такива са влезлите в сила през октомври 2006 във Великобритания Employment Equality (Age) Regulations, които забраняват пряка и скрита дискриминация, нападки и преследване на работниците.

Някои страни като Франция, Швеция, Финляндия и Дания вече са приели закони, забраняващи дискриминация според резултати на генетически тестове. В други държави е забранено да се събират данни за наследствеността на работниците без тяхното изрично съгласие. Тук примери са Австрия, Холандия, Люксембург, Гърция и Италия.