Половин век е много време От 1957, когато шест страни подписаха Римския договор и така създадоха Европейската икономическа общност (ЕИО), броят на членовете достигна 27 и Съюзът вече не е само икономическа, но и политическа общност.
Сам по себе си този политически успех може да се приеме и като свидетелство за икономически постижения. Ако ЕИО и по-късно ЕС не бе преодолял успешно пречките пред икономическия ръст - създаване на митнически съюз и след това единен пазар, да отмени бариерите пред търговията, да се съгласи за политика по конкуренцията, добавяща ефективност в бизнеса - тогава възможността проектът да се провали вместо да успее щеше да е много голяма.
Сега близо 500 милиона души живеят в страните от ЕС. В Съюза се създава близо 1/3 от глобалния икономически продукт. Икономическият резултат се подобрява постоянно, а с него и доходът на глава от населението. Разширяването на Съюза позволява на повече хора да се облагодетелстват
Новоприетите страни се надяват до последват примера на държави като Гърция, Португалия и Ирландия. Икономическите постижения на бившите бедняци потвърждават, че ЕС не само форсира икономическия просперитет, но също така води и до преразпределяне на богатството между членовете си.
Но докато икономическият успех през първите години от съществуването на съюза ускори политическата му интеграция, развоят на икономическите събития за изминалото десетилетие има противоположен ефект.
„Брюксел" стана любима изкупителна жертва на мнозина политици. За много национални проблеми на първо място е бил обвиняван ЕС. В много страни европейските регулации се приемат или за нетърпимо тегло, или за несериозни и повърхностни, прекалено либерални за социалното „добро".
Не е за учудване, че населението се дистанцира от идеята за ЕС, тъй като имат пред себе си бавен икономически ръст и високи нива на безработица, особено в страните, които основаха ЕИО. През 2005 холандските и френските гласоподаватели отхвърлиха плановете на техните правителства за ратифициране на Евроконституцията.
Попадения и пропуски
Макар политическият климат в ЕС да е полезен аршин за икономическия резултат, най-често става тъкмо обратното - успехът или неуспехът в икономиката се пренася в политическите дебати. Ето някои от сферите, в които европейската икономическа политика търпи критика.
Обща аграрна политика
Езерата от вино и планините от масло влизаха през 1970те в медийните заглавия. Сега същото става с CAP, Общата аграрна политика на Европа, атакувана от поддръжниците на свободната търговия - както в ЕС, така и извън пределите му.
CAP струва около € 45 млрд. ($60 млрд.; GBP 30 млрд.), почти половината от целия бюджет на ЕС. Разточителните субсидии за стопански неефективните ферми, които често отиват в агропромишления „биг бизнес", се сочат като доказателство за това, че ЕС не е това, което трябва да бъде.
Освен това CAP се вини за бедността на фермерите извън ЕС. Субсидиите изкуствено занижават цените на селскостопанската продукция от ЕС, което прави трудно фермерите в Африка, Латинска Америка и други места да се конкурират със субсидираните европейски фермери.
Общият тон е срещу CAP. И въпреки това мнозина скришно одобряват инициативата - нали тя е тази, която е сторила толкова много да се съхранят прекрасните селски ландшафти дребното фермерство в цяла Европа.
Така че ще е болезнено бавен процес реформирането на нещо по принцип добро и мъдро, но тежко за осъществяване.
Евро
Ако се обърнем назад имаме редица основания да обявим евро за безспорен успех. Бизнесът в еврозоната получи голяма облага от стабилната валута и прозрачните пазари.
Но докато първоначалната слабост на евро стимулира износителите от еврозоната, сегашната сила изолира много страни членки от рязкото поскъпване на глобалния пазар на търговски стоки, особено петрола, които се търгуват в щатски долари.
През 2002 банкнотите и монетите под името евро бяха въведени в еврозоната, и макар 315 милиона души в 13 страни да използват сега валутата, мнозина се чувстват по-бедни от това.
Въвеждането на евро бе широко обвинявано за ръста на инфлацията, тъй като търговците на дребно използваха смяната на валутата като претекст за рязко увеличение на цените на обикновените стоки - чаша кафе в Рим или халба бира в Дъблин.
Износителите от ЕС, които продават извън рамките на Съюза, също се оплакват от силното евро, което прави техните стоки и услуги по-скъпи.
Но основното неудобство е свързано с „уравновиловката" на монетарната политика. Една лихвена ставка се използва в цяла Европа - но икономиките на страните сочат различия и ефектът от политиката на ЕЦБ е много различен в отделните държави. Същото може да се каже и за регионите в по-големи държави като Германия, където дори бедният Изток и богатият Запад се нуждаят от различни лихвени ставки.
Работни места
Много бе направено, за да може през миналата година да се обявят три милиона нови работни места в ЕС. Независимо от подобно медийно заглавие, ясно е: в много страни от ЕС и в определени региони вътре в тях, сериозния проблем е безработицата.
Създаването на работни места отдавна е обявена цел, споделяна от всички членове на ЕС, обаче няма споразумение как да се постигне това. Всяка страна си е избрала различен механизъм. В двата полюса са Великобритания и Франция, а повечето от страните членки са някъде по средата.
В UK нивата на безработица стоят на 5%, което е относително ниска стойност, поне по европейските стандарти. Дерегулираните трудови пазари се сочат като причина за успеха. Ако да се уволни работник е нещо лесно, работодателите стават по-смели в създаването на нови работни места и оттук безработицата пада.
Във Франция безработицата от години обикаля отметката 10%. Там е силен скептицизмът относно подобни англо-американски нововъведения. Може повече хора да са без работа, но тези, които имат такава, трябва да се чувстват сигурни.
Конкуренция
Плачевно слабият икономически ръст е другият източник за притеснения за икономистите в Съюза. Става още по-притеснителна мудността на европейската икономика от факта, че се появяват могъщи конкуренти като Бразилия, Китай, Индия, Русия.
За сравнение с тези новите, ЕС страда от относителен икономически спад. Има нещо като споразумение, че на този етап е определящо да се стимулира конкурентната способност и ръста чрез иновации.
Само в този случай ЕС ще си гарантира, че това, което е постигнал за последните 50 години няма да бъде загубено през следващия половин век.
От английски: Димитър Събев



USD
CHF
EUR
GBP
muad
на 23.03.2007 в 16:31:49 #2http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/6470513.stm
ot4eto
на 23.03.2007 в 15:05:39 #1Ne e 1/3 ot svetovnia produkt a 1/5. 12 triliona $ ot obshto 60 za sveta.