През септември, когато Шиндзо Абе все още бе премиер на Япония, хората от неговата партия се бореха за дъга на свобода и просперитет, разпростряла се из цяла Азия и имаща за основа свободна и просперираща Япония. Тази дъга щеше да разпространи ценностите си по целия континент и постигането й щеше да определя японската външна политика.

Абе отиде в Индия, където прослави съвместните ценности на двете държави, особено свободата и демокрацията. След което дъгата на премиера зави на юг и достигна Австралия. По-рано през годината Япония подписа договор за сигурност с Австралия, което след древния половинвековен алианс с Америка е едва втори подобен двустранен пакт в историята на страната.

Зад кулисите на заседанието на АТИС, Абе увери президента Джордж Буш и австралийският премиер Джон Хауард (който може би след майката и съпругата на Буш е най-големият привърженик на американския президент), че Япония тотално е отдадена на войната срещу терора и по-специално на японската военноморска мисия за зареждане с гориво в Индийския океан. Тази мисия гарантирала пред САЩ повече от всичко, че Япония стои под знамето на свободата.

Но премиерите идват и си отиват, същото се случи и с г-н Абе. Само три дни след тази септемврийска среща Абе напусна поста си душевно изтерзан и изтощен. Миналата седмица г-н Хауърд също си замина, загубил в изборите на Лейбъристката партия от Кевин Руд. Също миналата седмица в Япония се завърнаха корабите за презареждане с гориво и разрушителите, които ги ескортираха по обратния път. Мисията на Япония завърши заради несломимото упорство в противопоставянето на опозиционната Демократическа партия на Япония, която в края на юли спечели изборите в горната камара на парламента.

Този месец наследникът на Абе, 71 годишният Ясуо Фукуда направи първото си посещение в столицата Вашингтон. Той изрази уважение към главния стратегически партньор и убеди Буш, че ще направи всичко възможно да надделее над Демократическата партия и да възобнови мисията за горивото. Но в настоящия политически хаос в Япония май ще е трудно да се стигне до подобно възобновяване. Току-виж правителството на Фукуда потънало.

Г-н Фукуда не е избрал доброволно да води тази борба. Мисията за презареждане на горивото е по-скоро символична, отколко да има практическа ценност. На моменти Фукуда изглежда не много повече влюбен в операцията отколкото опозиционният лидер на Демократите Ичиро Озава, чиято съпротива върна обратно корабите. Макар Фукуда да е разбираемо привързан към американския си съюзник, на четири очи е изразявал дълбокото си несъгласие с постъпката на Буш спрямо Ирак.

Изглежда Фукуда желае за Япония по азиатско - ориентирана политика. Сякаш за да докаже това, от Вашингтон той излетя директно към Сингапур, където взе участие в срещата на 16 държави от Източна Азия на 21 ноември - там САЩ нямаха място. На тази арена Фукуда има нещо като семеен бизнес - преди 30 години баща му Такео Фукуда бе премиер министърът, който обеща на Югоизточна Азия, че Япония никога няма отново да започва война, но ще направи всичко възможно за изграждане на взаимен респект и доверие в региона.

Синът е също толкова отдаден на това, което започна да се нарича доктрината Фукуда и ще го покаже във външната си политика (ако се задържи достатъчно дълго на поста). Консерватизмът и ревизионизмът на Абе напомниха на съседите и особено на Китай за имперското минало на Япония. Но Фукуда, както и много негови стари китайски приятели, иска по-добри отношения. В посещението си в Япония този месец, Далай Лама не се срещна с никого от правителството на Фукуда - тибетският лидер „не бил важна фигура". Това неминуемо особено се е харесало на Пекин.

Абе изкова политическото си име, заемайки твърда позиция към Северна Корея - проблемът е за японските граждани, арестувани там през 1970те и 1980те. Информирани хора в партията му казват, че Фукуда може би обмисля драматични ходове спрямо Северна Корея. Акцентът на Япония към съдбата на отвлечените обаче мина на заден план, когато отношенията между Америка и Северна Корея неочаквано се подобриха.

На първо място там, където Абе - и Юничиро Коизуми преди него - вярваха, че силна Япония означава на първо място съюз със САЩ, Фукуда според някои негови съветници може да покаже, че Япония е в състояние да води по-независима политика като път за натрупване на престиж и запазване на интересите.

Те казват, че Япония трябва да поведе в създаването на регионални механизми, които могат да разрешават териториалните спорове, да настоява за прозрачност във военните дела, за доверие сред съседите - нещо като Организация за сигурност и сътрудничество в Азия.  Заета с други неща, администрацията на Буш не показа голям интерес към подобен проект.

Какво да кажем за проекта за дъга на свободата и просперитета? На практика демократичните ценности винаги са били по-скоро прикритие за високомерното желание за възпрепятстване на китайския възход в Азия, което е отколешна грижа на японската външна политика. Доктрината Фукуда лесно може да бъде адаптирана за справяне с подобен проблем, но не конфронтирайки се с Китай, а примамвайки гиганта в играта.

Ако се съди от изказванията му, Руд ще е съгласен с подобен сценарий. Америка също може да се съгласи нейния главен съюзник в Азия да получи повече уважение и дори влияние в региона. За Япония това значи същата високомерна цел, същите съюзници - но различни и може би по-фини методи. Разбира се, ако нелогичната политика на Япония не потопи правителството преди дъгата да изгрее.