Джо Ан Бауер е работила като организатор на събития в луксозен курорт, но я уволняват. 52 годишната жена се бори с последвалите финансови трудности както може: премества се да живее в нов град, работи няколко ниско платени длъжности, дори обявява банкрут.

Накрая през декември тя най-сетне приема поканата на родителите си да се премести да живее в техния дом. „Върнах се в стаята, където израснах".

Да намират подслон в дома на родителите си не е нещо необичайно за младите хора в САЩ в двайсетте им години, особено ако пазарът на труда е слаб - коментира Businessweek. Само че сриващата се икономика и кредитният недостиг принуждават някои деца и в по-напреднала възраст да го правят.

Консултанти по семейно финансово планиране твърдят, че получават много запитвания по телефона за разходите, свързани с приемането отново в дома на порасналите деца, преживели развод или уволнение. Така например финансов консултант в Калифорния твърди, че през последните шест месеца е свидетел на повече зависими от родителите си деца, отколкото някога преди.

Нещата не стояли по предишния начин: „Добре де, синът ми току що завърши университета и трябва да се прибере". Децата вече били далеч по-възрастни, 40 и 50 годишни, на които родителите пак трябва да помогнат.

Мнението на специалистите по семейно финансово планиране (разбира се) е, че продължителното „субсидиране" на децата застрашава финансовата свобода на родителите. „Трудно е като култура да кажем ‘не' на нашите деца и те продължават да искат повече".

Родителите на Бауер не искат да вземат от нея пари за наем или за покупките. Тя би предпочела да живее сама, но се притеснява, че без помощта на родителите си отново ще затъне в дългове. Сега Бауер спестява по няколкостотин долара месечно за собствена къща, докато работи като координатор на срещи.

Според майка й, осемдесетгодишна, Бауер не им е в тежест. Покупките не се увеличават особено за още един човек, семейният бюджет не се натоварва. „Имам три деца и всяко може да се върне в къщи, когато пожелае".

Само че много заможни родители трябва да отложат пенсионирането си или да се откажат от мечтите си, за да помогнат на децата си - продължават с негативния коментар финансовите консултанти. Някои от техните клиенти дават големи суми на децата си (посочва се $50,000). А децата са се разпрострели извън чергата, с големи домове и разточителен стил на живот.

Родителите се чувстват виновни, ако не помогнат - но трябвало да бъдат внимателни за своите спестявания. „Почти ми се налага да работя като финансов терапевт" - казва финансов консултант.

Друг пример: 27 годишната Анна Мажиоре преди три години губи работата си като журналист в Лос Анджелис и се премества в дома на родителите си в Лос Аламос. Опитвала е да си намери работа, но неуспешно, затова се е записала в колеж в Санта Фе, специалност бизнес.

Тя изчислява, че родителите й харчат за нея $1000 месечно, включително вноската за колата, здравното осигуряване, училищните такси. Баща й е пенсиониран ядрен физик, майката ще се пенсионира тази пролет. Мажиоре търси работа, за да допълни семейния доход и звучи действително психически обременена: „Нещо ме блъска да изляза навън и най-накрая да си намеря работа. Дори и да е на непълно работно време, само да помогна с каквото мога".

Според изследване, една четвърт от хората на възраст между 28 и 39 години в САЩ получават финансова помощ от родители или приятели.

В друго онлайн изследване с 1800 души на възраст между 19 и 39 години, 57% заявяват, че са финансово независими. Но на друг въпрос, дали получават финансова подкрепа от семейството си, 33% отговарят с „да".

За загрижените за съдбата на Бауер: тя е загубила работа преди около четири години, година след като се развежда. Останала самотна майка, тя се хваща на няколко нископлатени места, но не може да печели достатъчно пари и в крайна сметка 12 годишната й дъщеря отива да живее при баща си.  

Бауер е решила да се премести по-близо до дъщеря си и през декември най-сетне намира работа в Експерименталната самолетна асоциация в близост до градчето, където са бившия мъж и дъщерята. Тя се е опитала да си купи къща наблизо, но й искат 5% в наличност. Засега е събрала 2% и се надява да разполага с нужната сума в началото на юни.

С родителите си се разбира добре. Казва, че разбира, че никога повече няма да има тази възможност да бъде толкова време с майка си и баща си. Но това, че живее в родителската къща, наранява егото й. „Някои ми казваха: О, аз никога нямаше да мога да го направя. Само че за да напреднеш, правиш скромни стъпки".