Днес Европейската комисия представи първи подробен анализ на състоянието на единния пазар за научни изследвания, наричан Европейско научноизследователско пространство (ЕНП).

Докладът предоставя фактологична база за оценяване на напредъка в целеви области като открити и честни процедури за наемане на работа на изследователи или по-добро разпространение на научни знания. Той показва, че е постигнат известен напредък, но също така, че дори изследователските институции с най-добри резултати тепърва трябва да решат някои проблеми преди крайния срок за създаване на ЕНП, определен от лидерите на ЕС - 2014 г. Освен това съществува значителна разлика между институциите с най-добри и с най-лоши резултати.

Европейският комисар по научни изследвания и иновации Мойра Гейгън-Куин заяви:

„Този доклад показва, че все още има много работа. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са от изключително значение, но за да използваме тези средства по най-добрия начин, са ни нужни напълно функциониращи системи за научни изследвания и иновации. Сега са необходими усилията на всички страни членки и на всички, участващи в изследвания и в тяхното финансиране, за да изградим ЕНП".

Целта е да се създадат по-добри възможности за трансгранична мобилност, конкуренция и сътрудничество между изследователите, научноизследователските институции и предприятията. Това ще подсили системите за научни изследвания на страните членки, ще повиши тяхната конкурентоспособност и ще им позволи да си сътрудничат по-ефективно за справяне със сериозни предизвикателства.

Въпреки че в доклада се подчертава, че е постигнат напредък във всички целеви области, в него са откроени няколко области, които остават проблемни. Сред тях са:
• публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност като процент от общите правителствени разходи спадат в много страни членки;
• работата на националните програми за научни изследвания все още се ръководи от различни правила, например относно оповестяването на резултатите, което затруднява транснационалното изследователско сътрудничество;
• разработването и въвеждането на инфраструктури като лазери с висок интензитет или изключително големи телескопи е възпрепятствано от финансови, управленски и политически бариери, като често националните правила или високите първоначални инвестиции пречат на достъпа на изследователи от други страни членки до тях;
• откритите, прозрачни и основани на заслуги процедури по наемане на работа все още не са масова практика за всички изследователски позиции. Така например повече от половината свободни работни места на европейско равнище все още не се обявяват чрез портала за трудова заетост EURAXESS. Това възпрепятства мобилността на изследователите и може да означава, че не винаги най-подходящият човек е назначаван на дадена позиция;
• Неравнопоставеността между половете означава, че талантът на жените изследователи все още се прахосва, като това е и сферата от ЕНП, в която напредъкът е най-слаб.
• Относително малко изследователи в Европа са наети в индустрията, като те не са достатъчно подготвени за трудовия пазар.