Европейският автосектор буксува на фона на все повече китайски коли по пътищата на ЕС

Европейската автомобилна индустрия приключи 2025 г. с ръст, който по-скоро трябва да се чете като предупреждение, отколкото като повод за оптимизъм. Регистрациите на нови автомобили в ЕС са нараснали с 1,8% — цифра, която изглежда прилично на фона на предходната година, но губи блясъка си веднага щом се постави в исторически контекст.

Пазарът остава с 2,2 милиона единици под нивата от 2019 г., което означава спад от 17% спрямо предпандемичния връх. Шест години по-късно секторът все още не е наваксал, става ясно от новия доклад на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA).

Пазарът на нови автомобили в съседна Румъния отбелязва най-резкия спад в цяла Европа

Вътрешният пазар за Dacia също бележи спад

Зад общата статистика стоят дълбоки разломи между отделните страни членки. Испания се откроява с ръст от 12,9%, подкрепен от правителствени стимули и европейско финансиране. Полша отчита 8,3%, частично благодарение на програмата "NaszEauto" за насърчаване на електромобилите. Германия — исторически локомотивът на сектора — регистрира скромен ръст от 1,4% до около 2,9 милиона единици.

Франция обаче губи 5%, а Италия — 2,1%.

Тези пет пазара формират над 70% от всички регистрации в ЕС.

Китай вече не е на хоризонта — вече е тук

Докато европейските производители се борят с енергийни разходи, бавна електрификация и нестабилно потребителско търсене, Китай методично завзема пазарен дял. Делът на произведените в Китай автомобили в продажбите на ЕС е нараснал от 5% през 2024 г. на 7% през 2025 г. — и за пръв път вносът от Китай е надхвърлил един милион единици.

Главният изпълнителен директор на VW извлича поуки за автомобилния бизнес от... модела на Китай

Оливър Блуме е впечатлен и от китайската икономика като цяло

Като обем това е ръст от 30,7%. Числата за търговския дисбаланс говорят сами: износът на европейски автомобили за Китай се е сринал с 43% до 8,3 милиарда евро, докато китайският внос за ЕС е нараснал до 13,7 милиарда евро — като най-голям единичен източник на автомобилен внос за блока.

Ако се огледате какви коли са започнали да се движат по улиците около вас през последните месеци, ще ви стане ясно, че тенденцията няма да се промени - все повече и повече китайски марки влизат даже на българския пазар.

В това няма нищо случайно. Китайските производители разполагат с правителствена подкрепа, мащабни субсидии за електромобили и ценова конкурентоспособност, която европейските компании трудно могат да парират без аналогична индустриална политика.

ЕС въведе допълнителни мита, но ефектът засега е по-скоро политически, отколкото реален пазарен щит — вносът продължава да расте.

Производство: Европа стои, Китай тича

На глобално ниво производството на автомобили е нараснало с 4,2% до 78,7 милиона единици. Азия генерира 62,1% от световния обем, ЕС — едва 14,6%. Китай е увеличил производството с 10,4% до близо 30 милиона единици, движен от държавни стимули за бракуване и рекордни обеми за износ. Европейското производство е останало практически замразено с лек спад от 0,3%.

Зад тази стагнация стоят структурни проблеми, а не конюнктурни колебания: трайно високи енергийни разходи, бавна адаптация към изискванията за нулеви емисии и натискът от американските автомобилни мита, чийто ефект вече е видим — износът на европейски коли за САЩ е паднал с 21,4% до 30,9 милиарда евро.

Автомобилната индустрия на Югоизточна Европа, включително в България, навлиза в период на преструктуриране

Съкращения, затваряне на заводи, но и нови инвестиции

Турция частично компенсир: износът към нея е нараснал с 27,9%, а по обем страната вече е на второ място като дестинация за европейски автомобили.

Електрификацията напредва, но неравномерно

Батерийно-електрическите автомобили са достигнали 17,4% пазарен дял в ЕС — ръст от 13,6% предходната година.

Хибридите запазват позицията си на предпочитан избор с 34,5%, а plug-in хибридите са скочили с 33,4% до 9,4% пазарен дял, надминавайки за пръв път дизеловите автомобили.

Комбинираният дял на бензина и дизела е паднал до 35,5% от 45,2% само преди година — преходът е реален, но темпото е неравномерно.

Дания води с 68,5% дял на електромобилите, докато редица по-малки пазари все още са доминирани от традиционни двигатели. Например България.

Търговски автомобили: симптом за по-голям проблем

Докато леките автомобили привличат вниманието, картината при търговските превозни средства е по-тревожна.

Продажбите на автомобили в ЕС паднаха до петмесечно дъно - България е втора по спад

Какви коли са най-търсени, според новите данни на ACEA?

Регистрациите на бусове са паднали с 8,8%, на камиони — с 6,2%. Единствено автобусите са отбелязали ръст от 7,5%, движен основно от Германия. Тези сегменти са директен индикатор за индустриална активност и техният спад говори за предпазливост сред бизнеса.

Общият извод от данните на ACEA е ясен - европейският автосектор все още не е в криза, но е в капан между собствените си амбиции за електрификация, нарастващия китайски натиск и нестабилна търговска среда.