Настоящата икономическа криза е сериозно предизвикателство за диалога между представители на работниците и работодателите и правителствата съгласно доклад, публикуван днес от Европейската комисия.

Докладът показва, че последните правителствени реформи не винаги са били придружавани от напълно ефективен социален диалог, което е довело до все по-конфликтни индустриални отношения в Европа.

Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви: „Социалният диалог е подложен на все по-силен натиск в настоящия контекст на понижено макроикономическо търсене, увеличение на данъците и съкращаване на държавните разходи. Трябва да укрепим ролята на социалните партньори на всички равнища, ако искаме да излезем от кризата и да запазим ползите от европейския социален модел. Добре структурираният социален диалог е от съществено значение за справяне с предизвикателствата на демографските промени и за постигане на по-добри работни условия и по-голямо социално сближаване. Социалният диалог трябва да бъде укрепен в държавите членки от Централна и Източна Европа, където той в момента е значително по-слаб."

Участието на представители на работниците и работодателите („социалните партньори") в правителствените реформи е от първостепенно значение, тъй като решенията, намерени чрез социален диалог, обикновено са по-широко приети в обществото, по-лесно се прилагат на практика и по-рядко водят до възникване на конфликти. Затова споразуменията, постигнати с участието на социалните партньори, спомагат за осигуряване на дългосрочна устойчивост на икономическите и социалните реформи. Добре структурираният социален диалог може ефективно да допринесе за икономическата стабилност на Европа. В действителност в страните, в които социалният диалог е обичайна практика и институциите на индустриалните отношения са силни, обикновено икономическото и социалното положение е по-устойчиво и напрежението е по-малко. Потенциалът за решаване на проблеми, който социалният диалог има, може да помогне за преодоляване на настоящата криза. Новият доклад илюстрира как резултатите, постигнати от европейския социален диалог, могат подобрят трудовия живот на европейците, например в областите на здравеопазването, безопасността и условията на труд.

В контекста на съкращаването на държавните разходи в много държави членки в доклада се набляга на индустриалните отношения в публичния сектор: публичната администрация, образованието и здравеопазването. Правителствата дават предимство на повишаването на ефективността при преструктурирането на публичния сектор. В някои страни този процес се извършва с по-балансиран подход и ограничени конфликти, като се запазва обхватът на решенията, намерени чрез колективно договаряне между профсъюзите и публичния сектор.

В други страни избраните методи за изпълнение на решенията често изключват социалния диалог. Тази тенденция не се ограничава само до държавите, получаващи финансова помощ от ЕС и Международния валутен фонд. В резултат на това в много държави членки увеличаването на данъците и съкращаването на държавните разходи предизвикаха вълна от индустриални конфликти и подчертаха спорния характер на някои от мерките за реформа, които не са били обект на социален диалог.

Централна и Източна Европа

В доклада също така се анализира задълбочено състоянието на социалния диалог в Централна и Източна Европа. Въпреки че между страните в региона има големи различия, всички те, с изключение на Словения, имат слаби и разединени институции на индустриалните отношения. Всъщност някои реформи действително не позволяват участието на социалните партньори при провеждането на промени. Докладът показва, че възраждането на националните системи на индустриални отношения с цел да се насърчи и да се възстанови консенсусът е от основно значение за осигуряване на дългосрочна устойчивост на текущите икономически и социални реформи.

Други въпроси, разглеждани в доклада, включват участието на социалните партньори в реформите на осигурителните и пенсионните системи и в прехода към по-устойчива икономика, която е по-независима от изкопаемите горива. В страни като Белгия, Франция, Нидерландия и Испания профсъюзите са участвали в процеса на реформи на пенсионните системи, но в други страни ролята на социалните партньори е била минимална, което е довело до конфликти. По отношение на изменението на климата в доклада се посочва, че дейностите на социалните партньори в тази област се увеличават и че тяхната готовност да подкрепят екологичните политики се повишава.