През септември износът на българско вино за Китай е възлизал на абсурдната стойност от едва 6 литра, сочат данни на митниците на Поднебесната империя, предава Българската търговско-промишлена палата.

Това е срив от впечатляващите 99,9858% в сравнение със същия месец на миналата година, през който експортът ни на вино за страната е възлизал 40 522 литра на обща стойност почти 283 хил. долара.

"При тези условия може и поименно да се каже кои китайци от град Чънду, провинция Съчуан, където е преминало границата, са консумирали българско вино", посочват от БТТП.

Общата тенденция за цялата 2020 г. също е към спад на износа, но не в колосалните мащаби, наблюдаващи се през миналия месец. За първите девет месеца той е възлизал на 109 хил. литра вино на стойност 381,5 хил. долара. През същия период на 2019 г. експортът на алкохолната напитка е възлизал на 412,1 хил. литра за 2,1 млн. долара, т.е. износът се срива почти с четири пъти.

Производството в България продължава да спада – какво означава това

Производството в България продължава да спада – какво означава това

То ще се задържи потиснато по-дълго, отколкото анализаторите очакват

Само в един сегмент на експорта се наблюдава растеж, но той е пренебрежимо малък в сравнение с общата картина. Това са разфасовките от по над 2 литра, при които от началото на настоящата година сме изнесли 654 литра за общо 2,8 хил. долара. През 2019 г. износът на такива е бил двойно по-нисък - 305 литра за 387 долара.

Данните за българския износ идват на фона на покачването на експорта към Китай от други страни. Сред тях е Аржентина, които успяха да го увеличат с 50% на годишна основа за същия период. Същевременно през годините общата тенденция е на покачване на потреблението, така че проблемът не е шок в търсенето от страна на китайските потребители.

Но Аржентина не е единствената страна, която бележи покачване. В сравнение с нас, традиционни и нетрадиционни производители на вино също отчитат висок износ за Китай. Подреждането сред страните в Европейския съюз е Франция (8,1 млн. литра), Испания (2,8 млн. литра), Италия (2,8 млн. литра). "България естествено се нарежда сред "традиционните" производители на вино Дания, Швеция и Холандия, като от тези "производители" само Швеция се "представя" по зле от нас със съответно износ на един литър за 80 юана", пишат от БТТП.

Графика: Консумация на вино в Китай (в млн. хектолитра; данните за 2019 г. са предварителни)

Снимка 505845

Източник: Statista

Източник: Statista

Причините за тази експортна трагедия са много. От една страна, куриерските компании отказват да изнасят алкохолни напитки от България заради влошения митнически режим у нас. "Износът на 18 бутилки коняк за Шенжен, провинция Гуандонг до момента отнема над 2 седмици подготовка и то само като карго пратка заради проблемите с куриерските служби и сбърканото ни законодателство", посочват от БТТП.

Затварянето на икономиките нанесе нов удар по производството на вино

Затварянето на икономиките нанесе нов удар по производството на вино

Това е втора поредна година на спад за отрасъла

Друга причина е договарянето на защитата на географските указания между Европейския съюз и Китай. При последното споразумение, постигнато в самия край на октомври тази година, бяха регистрирани едва три географски указания на български продукти: българско розово масло, вино Дунавска равнина и вино Тракийска низина. Парадоксално, всички останали от регистрираните български търговски указания в Европейския съюз не бяха включени в сделката.

Такъв например беше случаят на българското кисело мляко. "Производителите в Китай масово произвеждат чисто "българско кисело мляко" с бактерии от Холандия и мляко от Нова Зеландия. Те правят милиарди печалби на гърба на българските производители и на България", алармираха тогава от БТТП.

Но като най-важна причина за срамно ниския износ според експертите от организацията е европейското финансиране за реклама на българското винопроизводство в страни извън Европейския съюз.

"Налетите милиони в представянето на българското вино очевидно не вършат работа", посочват от БТТП. "За наше съжаление те показват, че европейското "финансиране" или по-скоро "усвояване" е директна форма на ограбване на населението и то не е обвързано с положителни резултати. Сектори, които не се подпомагат, постигат изключително добро представяне и не им пречи да рекламират името на България. Други отрасли, които са свръхсубсидирани, очевидно се ползват, за да изтичат нашите средства като данъкоплатци към Китай."

България се нарежда сред основните износители на вино от началото на пандемията

България се нарежда сред основните износители на вино от началото на пандемията

По думите на експерти изнасяме вина предимно от средния и ниския сегмент

В началото на тази година регламентът за финансиране на рекламите в трети страни беше променен към увеличаване на държавната субсидия за винопроизводителите. Докато през 2019 г. от еврофондове се покриваха 50% от разходите им за промотиране извън Европейския съюз, от януари те започнаха да получават субсидия в размер на още 30% по мярка "Популяризиране в трети държави" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023 г.

Поради тази причина и размерът на мярката беше увеличен до общо 6,3 млн. лв., от които две трети или 4 млн. лв. идваха от еврофондове, а 2,3 млн. лв. - от републиканския бюджет на България. Така само в рамките на две години средствата нарастват с почти 35% - от 4,69 млн. лв. през 2018 г. до 6,3 млн. лв. през 2020 г.