През септември износът на българско вино за Китай е възлизал на абсурдната стойност от едва 6 литра, сочат данни на митниците на Поднебесната империя, предава Българската търговско-промишлена палата.
Това е срив от впечатляващите 99,9858% в сравнение със същия месец на миналата година, през който експортът ни на вино за страната е възлизал 40 522 литра на обща стойност почти 283 хил. долара.
"При тези условия може и поименно да се каже кои китайци от град Чънду, провинция Съчуан, където е преминало границата, са консумирали българско вино", посочват от БТТП.
Общата тенденция за цялата 2020 г. също е към спад на износа, но не в колосалните мащаби, наблюдаващи се през миналия месец. За първите девет месеца той е възлизал на 109 хил. литра вино на стойност 381,5 хил. долара. През същия период на 2019 г. експортът на алкохолната напитка е възлизал на 412,1 хил. литра за 2,1 млн. долара, т.е. износът се срива почти с четири пъти.
Само в един сегмент на експорта се наблюдава растеж, но той е пренебрежимо малък в сравнение с общата картина. Това са разфасовките от по над 2 литра, при които от началото на настоящата година сме изнесли 654 литра за общо 2,8 хил. долара. През 2019 г. износът на такива е бил двойно по-нисък - 305 литра за 387 долара.
Данните за българския износ идват на фона на покачването на експорта към Китай от други страни. Сред тях е Аржентина, които успяха да го увеличат с 50% на годишна основа за същия период. Същевременно през годините общата тенденция е на покачване на потреблението, така че проблемът не е шок в търсенето от страна на китайските потребители.
Но Аржентина не е единствената страна, която бележи покачване. В сравнение с нас, традиционни и нетрадиционни производители на вино също отчитат висок износ за Китай. Подреждането сред страните в Европейския съюз е Франция (8,1 млн. литра), Испания (2,8 млн. литра), Италия (2,8 млн. литра). "България естествено се нарежда сред "традиционните" производители на вино Дания, Швеция и Холандия, като от тези "производители" само Швеция се "представя" по зле от нас със съответно износ на един литър за 80 юана", пишат от БТТП.
Графика: Консумация на вино в Китай (в млн. хектолитра; данните за 2019 г. са предварителни)
Източник: Statista
Източник: Statista
Причините за тази експортна трагедия са много. От една страна, куриерските компании отказват да изнасят алкохолни напитки от България заради влошения митнически режим у нас. "Износът на 18 бутилки коняк за Шенжен, провинция Гуандонг до момента отнема над 2 седмици подготовка и то само като карго пратка заради проблемите с куриерските служби и сбърканото ни законодателство", посочват от БТТП.
Друга причина е договарянето на защитата на географските указания между Европейския съюз и Китай. При последното споразумение, постигнато в самия край на октомври тази година, бяха регистрирани едва три географски указания на български продукти: българско розово масло, вино Дунавска равнина и вино Тракийска низина. Парадоксално, всички останали от регистрираните български търговски указания в Европейския съюз не бяха включени в сделката.
Такъв например беше случаят на българското кисело мляко. "Производителите в Китай масово произвеждат чисто "българско кисело мляко" с бактерии от Холандия и мляко от Нова Зеландия. Те правят милиарди печалби на гърба на българските производители и на България", алармираха тогава от БТТП.
Но като най-важна причина за срамно ниския износ според експертите от организацията е европейското финансиране за реклама на българското винопроизводство в страни извън Европейския съюз.
"Налетите милиони в представянето на българското вино очевидно не вършат работа", посочват от БТТП. "За наше съжаление те показват, че европейското "финансиране" или по-скоро "усвояване" е директна форма на ограбване на населението и то не е обвързано с положителни резултати. Сектори, които не се подпомагат, постигат изключително добро представяне и не им пречи да рекламират името на България. Други отрасли, които са свръхсубсидирани, очевидно се ползват, за да изтичат нашите средства като данъкоплатци към Китай."
В началото на тази година регламентът за финансиране на рекламите в трети страни беше променен към увеличаване на държавната субсидия за винопроизводителите. Докато през 2019 г. от еврофондове се покриваха 50% от разходите им за промотиране извън Европейския съюз, от януари те започнаха да получават субсидия в размер на още 30% по мярка "Популяризиране в трети държави" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023 г.
Поради тази причина и размерът на мярката беше увеличен до общо 6,3 млн. лв., от които две трети или 4 млн. лв. идваха от еврофондове, а 2,3 млн. лв. - от републиканския бюджет на България. Така само в рамките на две години средствата нарастват с почти 35% - от 4,69 млн. лв. през 2018 г. до 6,3 млн. лв. през 2020 г.