Европейската централна банка ще преразгледа из основи комуникационната си стратегия и ще спре да използва „кодови думи", с които да сигнализира промени на лихвените нива, след като настоящия цикъл на затягане приключи - твърди водещ член на управителния съвет на банката, интервюиран от Financial Times.

Аксел Вебер, президент на германския Bundesbank, е посочил, че ЕЦБ ще преустанови да използва фрази от рода на „повишена бдителност", които досега се обозначаваха вдигане на основната лихва след един месец. Германският банкер също така е загатнал, че подобен жаргон не му е по вкуса.

Комуникационната политика на централната банка на Европейския съюз е обект на световен дебат. Вебер обаче е пояснил, че ЕЦБ няма да последва практиката на Фед и Английската банка да обнародват „минутите" (протоколите) на своите заседания за определяне на лихвената политика. За сметка на това ЕЦБ ще акцентира върху средносрочно ръководство относно адекватната реакция при определени икономически условия.

"Някой всъщност може да реши, че публикуването на минути е старомодно, защото не изявява прозрачност в реално време, в момента когато трябва да се взема решение". След като веднъж парламентът или правителството вземат решение, „то се обявява публично. Много ми е приятно, че ние не разчитаме на отминалите протоколи, а комуникираме в реално време".

Публикуването на протоколите има обратен ефект, защото това раздвижва финансовите пазари седмици след актуалното събитие, казал е президентът на Бундесбанк. „Това не е желателно. Това трябва да се избягва".

ЕЦБ счита, че комуникационна стратегия, която включва проточваща се с часове пресконференция непосредствено след ежемесечното заседание на управителния съвет за лихвената политика, увеличава предвидимостта на нейната монетарна политика и така повишава ефективността на последната. Пресконференцията започва с пространно изказване на Жан-Клод Трише, президентът на ЕЦБ, който обнародва най-новите мисли на съвета.

Но в последната фаза на затягане на лихвените равнища, започнала през декември 2005, вниманието се е концентрирало предимно върху две фрази, които на практика са се превърнали в светофари на вдигането на лихвата. Два месеца преди повишението Трише казва, че ЕЦБ осъществява много близък мониторинг на риска за инфлация, след месец превключва на „повишена бдителност".

Трише обаче е пояснил, че „много внимателен мониторинг" вече не трябва да се асоциира с повишение на основната лихва след два месеца. Коментарите на Вебер правят по-вероятно и отказване от сигнала „повишена бдителност".

Докато използването на ключови думи може да помогне на фазата на нормализацията - да повиши лихвеното ниво в унисон с темпа на икономическия ръст, „към края на подобен период ще стане по-трудно да се използват (кодови думи) и следователно мисля, че в един момент тези думи по естествен начин ще изчезнат от изявленията", заявява Вебер.

ЕЦБ сигнализира, че в момента зависимостта от информацията за месечните решения на управителния съвет се е увеличила.

Вебер ръководи Бундесбанк от три години и преди това е бил университетски учен. Той се счита за един от най-агресивните членове на управителния съвет на ЕЦБ, както и най-непреклонният в интелектуално отношение.

Той е заявил, че кодовите думи „не могат да заменят по-дълбок анализ на икономическите или монетарните движения ... Това, което е по-съществено за монетарната политика е да се даде някаква средносрочна ориентация как се постъпва с определена пристигаща информация". За обикновените хора или за политиците, кодовите думи са все едно използване на чужд език.

Германският банкер е казал: „Някои играчи на пазара може би се нуждаят от подобни ключови думи. Това е като голяма подсказка". Но за предпочитане било използването на по-ясен език.

"Когато говоря на хората на пазара и на широката публика, кодовите думи са вероятно най-малко полезната част от комуникацията ... В икономическа среда с конфликтни сигнали, това помага на излагането резултатите от широк анализ, от който анализ да си направим заключенията".

Вебер е предположил, че ЕЦБ има да извърви още малко път в настоящия цикъл на вдигане на лихвите. Финансовите пазари като цяло не считат, че последното очаквано повишение на лихвите до 4% през юни ще е последното в цикъла.

Според Вебер, ЕЦБ не намира, че лихвените нива сега са подходящи или се движат успоредно с ценовата стабилност. „Това, което е напълно ясно в момента, е че сега сме във възраждане, по-силно отколкото се очакваше преди".

ЕЦБ може дори да дръпне спирачката, за да възпре ценовия натиск. „Ако е необходимо, може също и да навлезем в територия, която някои рисуват като рестриктивна, ако това е необходимо за контролиране на инфлацията".