Каквото и решение по паричната политика да вземе ЕЦБ на заседанието си следващия четвъртък, то ще е противоречиво и ще срещне много критики от коментаторите. Централната банка на Еврозоната е като притисната в менгеме.

От една страна е проинфлационния фактор на високите цени на петрола, като инфлацията в зоната на европейската единна валута достигна през ноември притеснителните 3%. Освен това в Еврозоната паричният агрегат M3 през октомври е нараствал с рекордно темпо. По тази причина данъчните „ястреби" пледират ЕЦБ да повиши основната лихва.

Противниците на „ястребите" изтъкват факта, че кризата на кредитните пазари заплашва да задуши икономическия ръст. Изтъква се, че в САЩ основната лихва бе понижавана на два пъти и на 11 декември ще бъде намалена отново. Следователно доларът може още повече да поевтинее. Специалистите не изключват възможността от срив на курса на долара, което допълнително ще засили хаотичните движения на пазара.

Никога преди през своя стаж от девет години в ръководството на централната банка на ФРГ Херман Ремшпергер не е виждал паричната политика поставена пред толкова сериозни предизвикателства, цитира думите на топ-банкера Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Освен видимите рискове от една страна за ценовата стабилност, от друга страна за икономическия ръст, несигурността на финансовата система се разпространява като пожар. Това е най-сериозният тест за глобалната финансова система, съгласява се друг специалист.

Банковата система на Германия е функционална и стабилна, считат германските банкери. Въпреки някои изолирани „носители на зарази" като IKB, в Германия няма признаци, че банките ограничават отпускането на кредити за предприятия и домакинства. Все пак е ясно, че през 2008 г. германската икономика ще нараства по-бавно от по-рано очакваното, като причина за това са кредитната криза, високите цени на петрола, скъпото евро.

По-голямо притеснение пазителите на евро хранят относно инфлацията, която не само е по-висока от очакваното, но изглежда ще бъде и по-продължително явление. Изглежда гражданите губят доверие във възможността на ЕЦБ да запази обещанието си да държи инфлацията „малко под 2%".

Така че няма да има много изненадани, ако ЕЦБ реши да повиши основната си лихва, демонстрирайки решителност. Така инфлационните очаквания действително могат да бъдат задържани към двата процента.

Но поемането по този път е свързано и с рискове: турбуленциите на кредитните пазари вече са довели до повишения на лихвите по тримесечните пари, което според специалистите действа като повишение на основната лихва с 0.5%. Следователно европейската икономика през следващата година ще се охлажда със страничен ефект на задържане на цените. Общо взето цената на петрола през следващата година по-скоро ще се понижи, отколкото ще се повиши.

Така че нищо чудно ако ЕЦБ реши да не пипа лихвите въобще. При това евентуално повишаване на лихвата може да усили сътресенията на финансовите пазари - по-високите лихви могат да намалят платежоспособността на длъжниците. Такъв ще е случаят в Испания, където пазарът на жилища се държи на най-разнообразни кредити. При това евро става все по-привлекателна валута за международни инвестиции - а и без друго отслабеният американски долар ще запази низходящата си тенденция.