Франция произведе отговор на Харвард и на London School of Economics, като откри през тази седмица институт по икономика, който ще привлече в страната водещи изследователи и ще даде на Европа нова тежест в международния икономически дебат, съобщи Financial Times.

Парижкото висше училище по икономика (Paris School of Economics) е формирано от взаимодействието на шест изследователски институции във Франция. То ще бъде академичен дом на 900 докторанти и преподавателски състав от 350 души. За финансиране на учебния и изследователски процес ще бъдат привлечени средства от публични фондове, но се разчита и на частно партньорство и на дарения.

Доминик дьо Вилпен, премиерът на Франция, е открил института в четвъртък, като е казал, че PSE ще се конкурира с водещите институции в света и ще позволи „изграждането на френска и европейска икономическа доктрина".

Структурата на PSE разбива много табу във френското висше образование. Във Франция има рязко разделение между елитните висши училища наречени grandes écoles, фокусирани само върху една област на познанието, които упорито се придържат само към собствената си традиция, и университетската система, която не извършва подбор.

Селективният PSE ще привлече преподавателски кадри от четири grandes écoles, от университета Paris-I и от националния изследователски център. Този модел според мнозина наблюдатели ще осигури това, което е нужно на висшето икономическо образование във Франция да стане световно конкурентно.

Томас Пикети, директор на училището (на снимката), е казал за вестник Le Monde, че да се стартира подобен проект е все едно да се пуска Microsoft в СССР. Това е индикация за съмненията, които новият проект поражда даже у тези, които го подкрепят.

Но съчетанието на частното и публичното финансиране, както и статусът на фондация, според директора ще даде на PSE нужната гъвкавост да избира кое изследване да финансира и как да плаща на изследователите.

Застрахователите от Axa и инвеститорите от Exane са вложили по € 1млн. и ще имат места в борда на PSE, докато държавата няма свой представител там. Според прогнозите на PSE, до 2010 делът на публичните фондове във финансирането може да намалее до 1/3, а собствените източници да се увеличат до 1/3.

Революционният подход вече носи плод. Няма големи изгледи PSE скоро да достигне до нивото на заплащане в академичните сфери на САЩ, но французите се надяват да поставят стандарт в Европа. Вече е привлечен от Харвард френският икономист професор Филип Ажион (Philippe Aghion), известен с работата си върху енодгенната теория на ръста, за творчески отдих в PSE.  

В надзорния съвет на училището са нобелисти като Джозеф Стиглиц и Амартиа Сен, индийският икономист на развитието и философ.

Дори и с такъв "породист" състав, PSE тепърва трябва да се налага и да търси признание от американските институти, LSE и дори от сънародниците си от реномираното училище по икономика в Тулуза.

С програмите, които включват подготвителен курс за учители в средното образование, PSE може да способства за преодоляване дистанцията между различните начини, по които се схваща икономическата наука във Франция: политиците виждат като главна нейна цел съкращаване на бюджетния дефицит, а изпълнителните директори на предприятията се надяват за реформа в пазара на труда. „Единствената книга по икономика, която сега се чете в училищата, е Жерминал на Зола".

Училището ще се старае да говори със собствен глас и да подсили европейската позиция в икономическия дебат, сега воден от американските институции. „Не е добър признак, че шепа американски университети могат да монополизират производството на икономическо познание", счита Пикети.

Работата на PSE би могла да помогне за балансиране на традиционното френско недоверие към пазарната икономика.

Ако погледнем в перспектива, ще видим, че във вековете Франция е тази страна, която е внасяла оригинален и свеж прочит на икономическите проблеми. Виждаме това още от икономическите таблици на Кене и реформата на Лоу с първите банкнотни пари в Европа. Класическият икономически закон за търсенето и предлагането и равновесната цена всъщност е формулиран от французина Жан-Батист Сей. През 1970те Атали и Гийом предложиха новаторски радикален прочит в „Антиикономика". Ненадминато комплексен и елегантен е моделът на икономиста - историк Бродел.

Разбира се, в теорията и практиката на икономиката доминирала е първо Британия, за малко време Германия и Австрия, а после безапелационно Америка. Но през последните години ангажираната позиция на Франция дава плодове и към 2035 г.се очаква френската национална икономика да стане номер едно в Европа. На науката още не е известно дали науката влияе върху практическите резултати, или в икономическата сфера е тъкмо обратното, но определено между добра наука и добър икономически резултат зависимостта е силна.