Гърция може да стане един от водещите износители на енергия за Европа, като развие електрическа връзка с Централна Европа и изнесе огромния потенциал на страната във възобновяема енергия за потребителите в Германия и на други места.

Това се казва в проучване на консултантската компания KPMG. Според него създаването на електрическа магистрала Югоизток-Север - проект, който Гърция стартира със своите партньори в Европа миналата година - може да генерира между 6,2 и 17,5 милиарда евро за гръцката икономика, като същевременно намали цени на електроенергията за потребителите и повишаване на енергийната сигурност на Европа.

"Развитието на междусистемна връзка с Централна Европа може да бъде първата електрическа магистрала в ЕС и част от приоритетния електроенергиен коридор на междусистемните връзки на Централен Изток и Югоизток", се отбелязва в проучването, цитирано от Greekreporter.

"Той е насочен към интегрирането на пазарите, намаляването на цените на електроенергията, разширяването на електроенергията от ВЕИ и цялостната сигурност на доставките в ЕС."

Втечнен природен газ

През последните няколко години Гърция се превърна в регионален енергиен център. Страната стана точка за доставки на природен газ за Югоизточна и Западна Европа и износител на електроенергия за своите съседи.

По-рано тази година Гърция получи първата доставка на втечнен природен газ (LNG) в плаващото хранилище за регазификация (FSRU) в Александруполис.

FSRU ще бъде свързан с 28-километровия подводен и сухопътен газопровод с високо налягане, който, след като заработи, ще доставя природен газ до Гръцката преносна система (NNGTS) и по-нататък до крайните потребители в Гърция, България, Румъния, Северна Македония, Сърбия и по-нататък до Молдова и Украйна на изток и Унгария и Словакия на запад. С този проект Гърция получи второто си съоръжение за внос на LNG.

Енергийните връзки на Гърция с Кипър, Израел и Египет

Националният мрежов оператор на страната надгражда електрическите връзки с България, Италия, Северна Македония, Албания и Турция и продължава плановете за свързване на гръцката мрежа с Кипър, Израел и Египет.

Проектът Гърция-Египет включва свързване на египетската и гръцката електроенергийни системи чрез подводни кабели и връзки с постоянен ток с високо напрежение с капацитет от 3000 MW. Целта му е да транспортира 100 процента зелена енергия от Египет до Атика и следователно до европейския пазар. Той получи статут на проект от общ интерес на ЕС и се очаква да бъде завършен до 2028 г.

Междусистемната връзка Гърция-Кипър-Израел/Евро-Азия е проект за прекратяване на енергийната изолация на Кипър, като същевременно свързва Израел с ЕС. Срокът за изпълнение е до 2027 г. за сегмента Крит-Кипър и до 2029 г. за сегмента Кипър-Израел.

Проектът с бюджет от 1,9 милиарда евро привлече интереса на големи инвеститори в и извън Европа.

Миналата седмица правителството на Кипър одобри електрическия кабел, който ще свърже Гърция с Кипър. Планът също така ще свърже мрежата на Европа с Израел. След завършването си той ще бъде най-дългият на 1240 км и най-дълбокият на 3000 метра интерконектор за постоянен ток с високо напрежение (HVDC) в света, според Reuters.

Гърция с реформи в енергетиката

Проучването на KPMG посочва, че Гърция е поела част от Европа в екологизирането на своя енергиен сектор, като рязко намали използването на лигнит като източник на гориво и в същото време увеличава производството от възобновяеми източници, особено слънчева енергия.

"Гърция предприема мащабни реформи в своя енергиен сектор. В абсолютно изражение секторът за производство на електроенергия в Гърция е намалил емисиите си на CO2 с повече от 58 процента в сравнение с нивата от 2010 г.", се отбелязва в доклада.

Това се дължи най-вече на големия спад в производството на лигнитни въглища и на навлизането на възобновяема енергия.

Според заместник-министърът на околната среда и енергетиката Александра Сдуку че само за четири години Гърция е удвоила инсталирания капацитет на централите за възобновяема енергия в страната, което представлява 50 процента от производството на електроенергия, докато целта за 2030 г. е да достигне 80 процента.