По принцип германският трудов пазар трябва да се отвори за работниците от източните нови членове на ЕС през 2009 година.

Обаче с приближаването на този срок, някои среди в германската политика стават все по-неспокойни.

В германските медии започна да се върти изказаната още в края на миналата седмица концепция на шефа на фракцията CDU / CSU Фолкер Каудер, че срокът за премахване на бариерите за новите европейци трябва да се отложи с още две години до 2011 година.

Каудер е казал по-точно: „Не можем от една страна да се оплакваме от дъмпингови заплати, а едновременно с това да приемаме в голям мащаб работна сила от Румъния или България в Германия, която тук ще работи на евтини заплати".

След влизането на Полша и другите девет нови в ЕС през 2004 година, ФРГ първоначално отложи свободното приемане на пазара на труда за тези хора с две години. Миналата година, когато срокът на рестрикцията изтече, ограниченията бяха удължени с нови три години.

През май 2009 федералното правителство може отново да удължи с две години до 2011 ограниченията на пазара на труда, както сега се говори.

Мотивите на радетелите за пускане на свежи работни сили в страната са, че в Германия започва да се чувства недостиг на квалифицирана работна ръка. Наистина, има милиони безработни, но едновременно с това и хиляди незаети работни места за специалисти.

През следващите няколко години този ефект ще стане особено доловим. Работниците от новите европейски страни биха могли да запълнят празнината, твърди се в германското министерство на труда.

Последните данни за безработицата в Германия, изнесени през тази седмица, показаха 3,7 млн. безработни през юли, което е учудващо малка цифра за германската икономика (доскоро броят на безработните се движеше около 5 млн.). От компаниите се оплакват, че по отношение квалифицирания персонал има сериозен недостиг - например в инженерния сектор и други технически професии.

Не само Каудер е против гастарбайтерите от Нова Европа. Също и във Федералната агенция по труда са критични към плановете работният пазар да се отвори за Източноевропейци. Шефът на агенцията е казал за Berliner Zeitung: „С оглед безработните, за които трябва да се грижим в агенциите по труда, мога да настоявам само за това, имиграцията да се третира особено рестриктивно. Агенциите по труда трябва да се грижат да дават работа на хората и на мен ми пречи, ако едновременно с това си внасяме и конкуренция".

Свободното движение на работните сили е едно от фундаменталните права, гарантирано на гражданите на ЕС. Ако германец поиска да работи във Франция, той няма да срещне пречки. И обратното. Не е така за нас, българите.

Наистина, договорите за присъединяване позволяват да се приемат временни мерки за предпазване на националните трудови пазари. Германия е една от малкото страни, която иска от гражданите на новите членки да кандидатстват за разрешения за работа.

Германия оправдава рестрикциите си с проблемите с безработицата в страната и с географската си близост с новите страни в блока, която близост означава и повече потенциални емигранти.

А безработицата - близо 200,000 млади германци чакат да бъдат одобрени за програми за обучение и практика всяка година. Наемането на чужденци в индустрията означава по-малко тренинг за бъдещите германски специалисти.

Но какво казват практиците в най-силната индустрия на Европа? Според скорошно изследване, имиграцията ще е полезна за икономиката. Ще има губещи, разбира се, но обществото като цяло ще спечели. „Не трябва да избираме между квалификация и имиграция. Необходими са ни и двете".

Ако Германия отвори пазарите си за труд, 200,000 чужденци годишно ще дойдат да работят в страната. В 20 -годишен период, се очакват от два до четири милиона нови работници. На фона на германската икономическа машина това е по-скоро свежа струя, отколкото унищожително наводнение.

Добрата новина за нас - според европейските регулации, Германия не може да ни държи отвън пазара си на труд след 2011. Останаха само четири години.

Има и обратен ефект. След като почти всички млади и образовани поляци напуснаха страната за да работят в Британия и Ирландия, които острови великодушно не поставиха ограничения през 2004, индустрията на Полша е в отчаяна нужда за квалифицирани работници.

Това дърпа нагоре условията за труд, предлагани от работодателите, така емиграцията в Германия при минимални заплати и ксенофобски настроения става все по-малко привлекателна.

Въобще, мнението на германците, че квалифицираните специалисти на Източна Европа биха се редили на опашка за да имат честта да работят във Федералната република, при конкуренцията за умове от страна на САЩ и другите европейски държави може би вече е остаряло.