Германия е решила, че може да изпълни зелените си амбиции без атомна енергия, въпреки енергийната криза. Ето защо страната е готова да затвори трите си оставащи ядрени централи още тази събота.
В Германия работят ядрени мощности от 1989 г. но скоро това ще остане само далечен спомен. Действията на страната идват във време, в което редица държави увеличават ядрената енергия в прехода си към по-екологични енергийни източници, но най-голямата икономика в Европа решително се придържа към плановете си - макар че не всички са съгласни с тях, пише Daily Sabah..
Решението Германия да се откаже от ядрената енергия беше ускорено от бившия канцлер Ангела Меркел през 2011 г. след катастрофата във Фукушима в Япония, но след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. и края на евтиния руски газ страната се изправи пред безпрецедентна енергийна криза.
Само няколко месеца преди последните три останали централи в Германия да бъдат изключени на 31 декември 2022 г., общественото мнение започна да се обръща. Правителството на канцлера Олаф Шолц, което включва се съгласи да удължи живота на централите до 15 април.
От 2003 г. насам в Германия са затворени шестнадесет реактора. Трите последни централи са осигурили 6% от енергията на Германия миналата година, в сравнение с 30,8% от всички ядрени централи през 1997 г.
Междувременно Германия е произвела 46% от енергията си от възобновяеми източници през 2022 г., спрямо по-малко от 25% преди десетилетие.
Амбициозни енергийни цели
Едва ли обаче сегашният напредък по отношение на възобновяемите енергийни източници ще бъде достатъчен за Германия, за да постигне собствените си цели.
Освен въглищните централи Германия има планове за затваряне на всички въглищни електроцентрали в страната до 2038 г. Въглищата все още осигуряват една трета от производството на електроенергия в Германия, с 8% увеличение през миналата година, за да компенсира загубата на руски газ.
Шолц предупреди, че страната ще трябва да инсталира "четири до пет вятърни турбини на ден" през следващите няколко години, за да отговори на нуждите си. От където и да го погледнем това звучи като тежка задача. Още повече само 551 вятърни турбини са инсталирани през миналата година.
На Германия ще й се наложи и да удвои скоростта, с която инсталира фотоволтаично оборудване според мозъчния тръст Agora Energiewende.
Може би и това е причината през последните месеци са бъдат приети редица регулаторни облекчения в опит да се ускорят процесите на планиране. Планирането и одобрението на проект за вятърна енергия отнема средно четири до пет години. Дори този срок да се съкрати с една или две години би било някаква стъпка напред.
USD
CHF
EUR
GBP
