Джим О'Нийл е бивш председател на Goldman Sachs Asset Management и бивш финансов министър на Великобритания. Сега е председател на Chatham House, неправителствена организация, която изследва различни икономически и външнополитически въпроси.
Материалът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.
Много ще бъде казано за десетата годишнина от финансовата криза от 2008 година, затова аз ще се концентрирам върху световната икономика, която далеч не е толкова слаба, колкото много явно смятат. Според Международния валутен фонд темпът на реален растеж на брутния вътрешен продукт е бил средно 3,7 процента между 2000 и 2010 година и щеше да бъде по-близо до 4 процента, ако не бе т. нар. Великата рецесия.
За сравнение, средният годишен ръст досега през десетилетието е 3,5 процента, което е малко по-малко от средното за предходните десет години, но над 3,3% между 80-90 година на миналия век.
Китай допринесе много повече за растежа на световната икономика през това десетилетие, отколкото през предходното, като брутният ѝ вътрешен продукт се утрои от $4,6 трилиона към края на 2008 г. до около $13 трилиона днес. Допълнителните $8 трилиона допринасят за над половината от увеличението на световния БВП през последното десетилетие.
Отдавна отдавам финансовата криза на дисбалансите в и между Съединените американски щати и Китай - двете най-големи икономики. Докато дефицитът на САЩ по текущата сметка бе близо до 5% от БВП през 2008 г. (и по-близо до 7% през някои тримесечия през 2007 г.), Китай успяваше да постигне впечатляващ излишък от 9% или повече.
След кризата предвидх, че САЩ и Китай ще сменят позициите си донякъде през следващото десетилетие. Китай имаше нужда да пести по-малко и да харчи повече - а САЩ да пести повече и да харчи по-малко. Ако вземем предвид сегашните текущи сметки, и двете страни постигната значителен прогрес. През 2018 г. излишъкът на Китай ще намалее до около 0,5-1% от БВП, а САЩ ще отчете дефицит от между 2-2,5% от БВП, което е рамките на до 3-те процента, което много икономисти определеят като устойчиво.
Другите световни индикатори обаче не са толкова окуражаващи. През 2008 г. в еврозоната имаше дефицит от 1,5% от БВП, а Германия отчете излишък от 5,5%. Но огромният излишък на най-голямата европейска икономика се дължеше на големите дефицити на други страни от еврозоната и този дисбаланс подпомогна кризата след 2009 г.
Притеснително, излишъкът на Германия оттогава набъбна до около осем процента от БВП. Като резултат, еврозоната сега има излишък от близо 3,5%, въпреки годините на слабо вътрешно търсене в държавите-членки от Средиземноморието. Това със сигурност е знак за бъдеща нестабилност, а зараждащата се криза в Италия може да е предвестник на това, което очаква блока.
Централен за икономиката преди финансовата криза проблем в САЩ бе жилищният балон, който бе резултат от все по-съмнителните методи на финансовия сектор за печалба. Десетилетие по-късно трябва да споменем, че много "световни градове" като Лондон, Ню Йорк, Сидни и Хонконг отчитат цени на имотите, които много малка част от жителите им могат да си позволят заради растящото търсене от богати чуждестранни инвеститори.
Но от тази година има растящи признаци, че цените на жилищата в тези и много други градове може да започнат да намаляват. Това може да е резултат от действията на властите да предложат по-достъпни жилища, но може и да индикира, че богатите нови купувачи стават все по-малко.Разбира се, плавно намаление на цените на жилищата в тези градове трябва да бъде приветствано в рамките на икономическото и социално равенство. Но безуспешно ще бъде търсенето на момент в историята, в който намаляващи цени на жилищата не са имали и тежки странични ефекти.
Отскоро поех председателството на Chatham House и имам желание да окуража повече проучвания как факторите като цените на жилищата са свързани с по-големи проблеми като неравенството при доходите и богатството. Според мен, светът се нуждае от по-добър начин за изследване на тези връзки.
Например, ясно е, че неравенството в богатството се е увеличило много повече от това при доходите през последното десетилетие, като бързият ръст на цените на жилищата играят централна роля. В много развити държави, включително Великобритания, икономическото неравенство е сериозен проблем. И все пак, що се отнася до доходите, последните данни показват, че неравенството при тях е намаляло до (все още твърде високите) нива от 80-те години на миналия век.
Ако общо приетото възприятие за неравенството увеличава усещането за това, което наистина се случва, то това е защото много от топ мениджърите на компаниите получават все по-големи суми сравнено с работниците под тях. Подобни суми могат да бъдат рационализирани в контекста на цените на акциите, но това не ги оправдава напълно.
Това и друг проблем, който искам да проучим в Chatham House. Странното рали на пазарите, което почти не бе прекъсвано от 2009 г. насам, бе подхранено в голямата си част от обратното изкупуване на акциите на големите корпорации. В някои случаи, компаниите дори теглеха заеми, за да изкупят собствените си акции.
Дали това обяснява защо инвестициите и продуктивността останаха толкова ниски на Запад? И дали тези макроикономически фактори обясняват някои от политическите моменти в западните демокрации, като например Великобритания и САЩ в последните години?
И в двата случая, мисля, че отговорът е да. Ако не можем да възстановим света, в който печалбата служи на по-голяма цел, възможността нови икономически, политически и социални шокове ще остане непоносимо висока.
USD
CHF
EUR
GBP
