Представете си уверен шофьор, но не и експерт, да натиска педала на газта на една разнебитена таратайка, с която се носи по хубав път в отлично време.  Това е икономическата картина на десетте Източноевропейски страни, които са нови за Европейския съюз. Ако пътят стане влажен или хлъзгав, лошите спирачки или изтърканите гуми могат да доведат до сблъсък, или дори верижна катастрофа в най-лошия случай.

Страната, която най-силно тревожи чужденците, е Латвия. Там има стряскащ дефицит по текущата сметка: близо 21% от БВП през 2006, а за годината досега даже още по-голям. Това отразява покачващата се задлъжнялост на домакинствата за потребление, финансирана главно от чужди банки. Заплатите се вдигат нагоре - средно с по една трета на годишна база. Инфлацията е над 8%.

Това насочва към нуждата от строги мерки за затягане на икономиката. Но валутата, латът, е привързана към евро, така че възможността на централната банка да вдига лихвения процент е ограничена. Макар че МВФ през май отправи остро предупреждение за нуждата от фискално затягане, правителството е по-склонно да жъне дивидентите от двуцифрен ръст на БВП, отколкото да действа с оглед предотвратяване опасността от катастрофа.

Наясно с опасностите, банките, повечето от които шведска собственост, държат изкъсо юздите на отпускането на заеми. Цените на техните акции се колебаеха по време на кратката финансова криза през февруари. Благоразумното поведение на банките може да мине за монетарно затягане. Другите скромни контра-мерки включват подаване на данъчни декларации като задължително условие за кандидатстване за кредит, което принуждава онези, които не са декларирали имуществото си, да се отказват да теглят кредити. Съществува опасността някой да се изкуши да атакува спекулативно латите, но в условията на недоразвития латвийски финансов пазар това крие големи опасности за спекуланта.

Латвия е финансова „малолитражка", която формира едва 0.2% от БВП на Еврозоната. Ако се наложи да тръгне по черни пътища - например, ако бъде принудена да освободи валутата си - жертвите ще бъдат главно местните заемополучатели и чужденците, които са ги кредитирали (на теория, но вероятно не и на практика, Западните банки могат и да откажат да подкрепят регионалните си представителства дори и книгите им за кредити да се сбръчкат). Не е много вероятно някакъв какъвто и да е крах в тази Балтийска страна да повлияе на възгледа на чужденците за другите регионални икономики. Следващият, който може да прихване заразата, най-скоро е съседна Естония. Икономиката на последната също прегрява, но малко по-отговорното правителство си позволява по-скромен бюджетен излишък.

Другият явен кандидат за катастрофа от дълго време е Унгария, която миналата година призна, че е карала дълго време на бюджетен дефицит от 10% от БВП. Но комбинацията от ръст на данъците и скромни съкращавания на разходите укротиха дефицита. Износът и промишленото производство се вдигнаха. Централната банка започна да сваля лихвените равнища. Унгария се оказа „възмутително щастлива", по думите на Джулиет Семпсън от банката HSBC.

Дори да се избегне верижната катастрофа, прегряване на икономиката все още не е желателно. Както членовете на Еврозоната като Португалия установиха, бумът постигнат с ниски лихвени нива и фиксиран обменен курс на валутата може да доведе до дълъг период на ниска конкурентност и бавен ръст. С изключение на Словения, която сега е вътре, никоя от другите Източноевропейски страни няма изгледи да се присъедини към евро в обозримо бъдеще - обаче те могат да теглят толкова евтини кредити, все едно че вече са членове.

Как тогава да се охлади ситуацията? Страните които могат да си го позволят - чрез поддържане на лихвените си нива над тези в Еврозоната и позволяване на валутите да се засилят, възползвайки се от подкрепата. От друга страна, чрез наемане на чуждестранни работници от страни като Украйна с цел да се намали натиска за покачване на работните заплати. Словакия е най-добрият пример за съчетаване на двата трика.

Единственият дългосрочен отговор е не да се кара по-бавно или да се добави охладителна течност в двигателя, а да се поправи колата. За нещастие, процесът на структурна реформа в региона масово е спрял. Бързият ръст на данъчните приходи плюс слабото политическо лидерство водят до по-лесното - посягане към публичните финанси. Полша и Румъния, по-конкретно, се проявиха като алармиращо склонни към големи разходи от политически съображения.   

Новото изследване на Световната Банка за публичните разходи (виж схемата) прави видно, че данъкоплатците в региона са в твърде лоша ситуация. Почти навсякъде публичните разходи са по-високи от нивото, съответстващо на развиваща се икономика със средни разходи. В Албания изследването установява свръх-наемане на персонал, слаба събираемост на данъците и разточително управление на държавната водна индустрия, която само формира 1% от БВП. Вместо разпространение на плоски данъци, „данъчният клин", който включва социалните осигуровки и други такси, може да достигне до 40% от работните заплати.

Да се промени това е политическа, не икономическа задача. Но е доказано, че гласоподавателите не обичат много реформите. Реформистките правителства обикновено губят следващите избори. Доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие показва, че в повечето страни в региона само малко на брой гласоподаватели подкрепят едновременно демокрацията и пазарната икономика (мнозина избират опцията „не ме интересува" вместо това).

А и няма някакво наказание за провала в реформите. Румъния и България се смъкват надолу откакто бяха приети в ЕС през януари, а от Брюксел идват само меки упреци: загубен бе лостът за намеса, който бе на разположение преди страните да бъдат приети. Капиталовите пазари също се нагаждат. Уроците, които другите страни взимат от финансовите манипулации на Унгария са, че е възможно да харчиш като луд за да спечелиш изборите, а след това да отрезнееш.

Това ще се промени, когато промяната на финансовите условия направи ръста трудно постижение вместо златна мина, а заемането на пари стане преговор със скептици с ястребов поглед вместо търсачи на тръпка, гледащи през розови очила. Тогава политиците ще трябва да се концентрират върху истинските източници на конкурентност: мозъци, здрава работа и чисто правителство.