България е пропуснала да се възползва от възможностите за подобряване на икономическата среда през последните 15 години, е изводът от новото издание на индекса "Икономическата свобода по света" на института Fraser. Данните от изследването ясно сочат застоя на реформите през последното десетилетие, коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ), местен партньор на канадския тинк-танк.

"За последните 15 години липсата на най-важните реформи - тези на съдебната система и подобряване работата на правителство и администрация, е причина България да не успява да повиши качествено общата си оценка за икономическа свобода. За 2005 г. България получава обща оценка от 7,17 и въпреки че след това регистрира някакви подобрения в повечето подиндекси те са толкова малки, че в тазгодишното издание общата оценка достига 7,74", посочват от ИПИ.

Най-проблемните моменти в представянето на България са съдебната система и размера на правителството. Те са с най-ниски оценки и не регистрират значително подобрение. "Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането", коментират от ИПИ.

Основните принципи на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободата да развиваш бизнес и да се конкурираш с останалите, а личността и частната собственост да са неприкосновени. Това са факторите, които отличават богатите и проспериращи страни от бедните и с авторитарно управление. Страните с висока икономическа свобода имат по-високи доходи на глава от населението, по-висока продължителност на живота, по-ниски нива на бедност и изключително ниски нива на детска смъртност.

Правната система получава оценка от 5,92 и остава най-слабият аспект на икономическата свобода у нас. Тя нараства заради промени в методологията и сменя източниците на данни. Същевременно оценката за безпристрастността на съдилищата и при новия подход остава много ниска (4,37), слабо е представянето и при независимостта на съдебната система (4,85). Видими проблеми има и при изпълнението на договорите, гласи изследването.

Втората най-ниска оценка е в графа "Размер на правителството. В този компонент класирането на България се влошава, по линията на по-ниска оценка на държавното потребление. Оценката е сравнително ниска и в резултат на високите държавни разходи и бюджетни трансфери и субсидии. Положително влияние обаче оказва благоприятният данъчен режим и, в частност, плоския данък, сочи анализът.

Проблемите не спират дотук. Критики има и в областта на регулациите заради административните изисквания за правене на бизнес, както и поради наличието на корупция, се казва в доклада. Най-слабо страната се представя при безпристрастността на публичната администрация (4,75 от максимални 10) и административните изисквания (4,52), като при тях има и видимо влошаване през последните години.

Изследването отбелязва и значителни проблеми при регулациите около назначаването и освобождаването на работници, както и с минималната заплата, като и при тези регулации на трудовия пазар има спад на оценката. Обратно, в регулирането на кредитния пазар, започването на бизнес и лицензирането страната получава максималните резултати.

Оценката на България се повишава в графите "Свобода на международната търговия" благодарение на членството ни в Европейския съюз, както и в "Стабилни пари" - благодарение на валутния борд.Така България е класирана на 32-ра позиция, като през 2010 г. тя бе на 27-ма. Подобрение има спрямо 2015 г., но то се дължи на промяна на броя на страните, участващи в изследването, промяна на методологията и влошаване на резултатите на други страни, казват от ИПИ.

Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура - на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 от възможни 10), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия като всички са със стойност на индекса над 8. С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете, посочват от Fraser и ИПИ.