Мигрантите - от поляци, които работят на полето в южна Франция до филипинците, които готвят и сервират на круизните кораби в Карибите - които са загубили работата си заради пандемията, вече остават без пари, които да пращат у дома. И това е ужасен удар върху икономическото здраве на развиващия се свят, пише The Wall Street Journal.
Десетки милиони емигранти от развиващия се свят, които работят в чужбина, са изпратили рекордните $554 млрд. у дома през 2019 г. Сумата е по-голяма от всички преки чуждестранни инвестиции в страни с ниски и средни доходи и е три пъти повече от помощта за развитие от чужди правителства, по данни на Световната банка.
Спадът в изпращаните пари засяга жизнения стандарт на милиони по света, които разчитат на средствата за храна, гориво и медицински нужди. Семейства от Южна Азия от Латинска Америка не могат да си позволят плащания по ипотечни кредити и други.
"Има домакинства, които разчитат критично на тези пари", посочва Дилип Рата, водещ икономист по темата в Световната банка. Институция прогнозира, че трансферите ще намалеят с 20% тази година. Подобен спад би бил четири пъти по-голям от този след финансовата криза през 2008 г. и най-големият поне от 80-те години на миналия век, когато Световната банка започва да събира данни.
В Ел Салвадор трансферите спадат с 40% до $287 млн. през април, като допринасят за хранителната криза там. В Бангладеш спадът през четвъртия месец е 24%, добавяйки още натиск върху икономиката, която изпитва 85% спад на ключов източник на валута - износа на дрехи.