Според Съвместния доклад за заетостта, който следва да бъде приет на 22 февруари от министрите по заетостта на Евросъюза, безработицата в Европа намалява, а работните места се увеличават.

Докладът на Комисията, който оценява „прилагането на програмите за националните реформи в областта на заетостта от страна на държавите-членки", е оптимистичен. При все това се подчертава нуждата от по-строги реформи. За да балансира по-добре гъвкавостта посредством сигурност на пазара на труда, се предлага възприемането на т.нар. подход на „гъвкава сигурност".

Реформите на пазара на труда дават резултат, но Европа трябва да отговори на предизвикателствата на глобализацията и на бързо намаляващото работещо население, посочва Владимир Шпидла, член на Европейската комисия, отговарящ за трудовата заетост, социалната политика и равните възможности.

„Работниците трябва да могат да се движат свободно и с увереност от една работа на друга".

Съветът по заетостта и социалните въпроси към ЕС се очаква да одобри на 22 февруари и специфични за всяка страна препоръки относно икономическата политика и политиката по заетостта. За първи път министрите ще одобрят такива интегрирани национални препоръки.

Безработицата в ЕС падна от 9,1 % през 2004 г. на 8,8 % през 2005 г., а ръстът на заетостта се увеличи с 0.8 % през 2005 г.; това е най-голямото покачване от 2001 г. насам.

За да се постигнат целите за заетостта на ЕС до 2010 г., трябва да се създадат 22 млн. нови работни места. Докато инвестициите в образованието и уменията все още са големи, политиките за подобряване на адаптивността, която е приоритет на Европейската стратегия за заетостта, сериозно изостават.

На 22 февруари министрите на заетостта ще обсъдят и „Съвместен доклад относно социалната защита и социалното включване 2007". Акцентира се върху борбата с бедността сред децата и „активното приобщаване" на лицата в най-неравностойно положение; търси се обезпечение на адекватни и устойчиви пенсии, наред с равен достъп до здравните и дългосрочни грижи. След като бъде приет от Съвета, докладът ще бъде разгледан на пролетната среща на върха на 8-9 март.

Шпидла е посочил, че „последните реформи относно по-голяма социална и данъчна устойчивост на националните системи са окуражителни, но все още ни предстоят сериозни предизвикателства".

Посочва се, че 16% от европейските граждани са на ръба на бедността, а 10% живеят в безработни домакинства. В рамките на Европа има 13 години разлика между най-високата (Швеция и Испания) и най-ниската (Литва и Румъния) средна продължителност на живота. Разходите по здравеопазването и дългосрочните грижи в ЕС варират от 5% до 11% от БВП.

Изложени на риск от бедност са 19% от децата в Европа, а безработицата при младите през 2004 г. има особено тревожен ръст от 18.7% - двойно повече от средното ниво на безработица. В допълнение към това, 15 % от младежите на възраст от 18-24 години са напуснали училище преждевременно, което повишава риска от социално изключване.

В редица страни от ЕС протича процес на реформи за обезпечаване на адекватни приходи за пенсионерите. Ключ за постигането на този баланс е по-голямата трудова заетост. Възрастните работници трябва да имат възможността да продължат да работят, според официалните лица от ЕС. Общото ниво на заетост на лицата на възраст между 55-64 години се е повишило от 38% през 2001 г. до 43% през 2005 г. и поставената цел от Лисабон за достигане на 50% през 2010 г. е достигната в девет страни (DK EE IE CY LV PT FI SE UK), все пак общото ниво от 30% е ниско.

Тревожно е слабото използване на политиките за подобряване на адаптивността на работниците. Бързият технологически прогрес и засилената глобална конкуренция изискват гъвкави пазари на труда. Нужни са реформи в законодателството относно договорите, които ще позволят по-лесно преминаване от една работа на друга и ще дадат възможност на работниците да напредват. Усилията в тази област са слаби.

Като примери за най-добри практики и нововъведени подходи в трудово-социалната сфера се дават Обединеното кралство, Австрия и Полша.