Нефтопроводът Бургас - Александру­полис бе една изгодна идея, която обаче в продължение на 13 години не можа да се реализира. След намеса на най-високо равнище тръбата ще бъде построена, за което гарантират съвместните интереси на Русия, Гърция и България, а и на много други държави от Европейския съюз.

Напоследък обаче проблемите свързани със самото построяване на тръбата излизат на заден план и все по-проблемно става запълването на капацитетите. Искането Русия да гарантира нефта, който ще се пренася с танкери до пристанище Бургас, бе отклонявано от руската страна. Затова привържениците на проекта приветстват обещанието на Казахстан да предостави 17 млн.т. за пренос по нефтопровода.

Всъщност нищо още не е сигурно, макар да има многообещаващи сигнали. Журналистите от РБК daily са говорили с източник близък до правителството на Казахстан, който е намекнал, че на предстоящото заседание на съвета на директорите на Каспийския тръбопроводен консорциум КТК в сряда може да бъде взето съответното решение. Новината е потвърдена от казахския „Казмунайгаз" и от руския „Транснефть".

Решението е капитално, защото преносът на нефта по тръбопровода заобикаляйки маршрута през Турция е свързано и с разширение на КТК.

Нефтопроводът Бургас - Александруполис ще бъде с дължина 285 км, ще преминава по територията на Гърция и България и предполагаемо ще струва 1 млрд. евро. Ще се намали натоварването на транспортните артерии през Босфора и Дарданелите. Първоначално ще се пренасят 15 млн. т нефт годишно, по-нататък обемите могат да нараснат до 35-50 млн. т. Тръбопроводът ще бъде строен от Международна проектна компания (МПК), в която Русия ще държи 51% от акциите, а по 24,5% ще получат българските и гръцките компании.

Ако тръбопроводът на КТК бъде разширен, тръбата тръгваща от Бургас може да бъде запълнена с казахска нефт, посочил е източникът. Това няма да е само нефт добита от „Казмунайгаз", а и от други добивни компании, работещи на територията на Казахстан като например Chevron.

Още през май т.г. президентът на средноазиатската държава Нурсултан Назарбаев по време на енергетичните гастроли на Путин потвърди, че може да предостави казахска нефт за Бургас - Александруполис. Тогава президентът предлагаше разширение на КТК от  23 до 40 млн т., за да може нефтът да потече и към Бургас - Александруполис, когато бъде построен. Тоест разширението на КТК може да се направи паралелно със строителството на „шорткъта" от Черно за Бяло море.

Но се намесиха противоречивите руски енергийни интереси. Оказа се, че през миналата година КТК е пренесъл не 23 млн.т., а 31 млн. т. нефт. От една страна акционерите на консорциума лобират за разширение на преносния капацитет до 67 млн. т годишно. От друга страна бившият ръководител на „Транснефть" Семен Вайнщок рязко се противопостави на разширението на КТК, свързано със строителството на Бургас - Александруполис, защото то можело да бъде неизгодно за Русия.

Все пак отчитайки, че акционерите и преди са правили отстъпки в полза на Русия по въпроса за повишението на преносните такси по КТК до $38 за тон петрол и преструктуриране на дълга, новото ръководство може да не бъде чак такъв скъперник. Източник от „Транснефть" не изключва, че е възможно разширяването на КТК да започне още през следващата година.

Владимир Путин още пролетта нареди да се ускори проекта на Русия, България и Гърция. В „Транснефть" дойде нов президент. На съвещание между Роснефть и Транснефть през миналата седмица Роснефть е потвърдила готовността си изцяло да предостави нефта за Бургас - Александруполис на първия етап.

Вицепрезидентът на Транснефть Михаил Барков е казал, че подписването на документите за създаването на МПК се планира да съвпадне с посещението в Москва на гръцкия премиер Константинос Караманлис на 18 декември. До тази дата страните трябва да решат как ще финансират проекта.

Един от най-важните въпроси е за разпределението на гласовете в рамките на МПК. Руската страна би искала въпросите, свързани с преноса на нефт да се решават с просто мнозинство. Разбираемо защо, българската и гръцката страна настояват да се отчита и мнението на миноритарните акционери, т.е. решения да се вземат със съгласие 80% или 90% от акционерите. Такава схема е неприемлива за руските нефтени босове, защото те очакват дяловете на България и Гърция да бъдат изкупени от частни компании - техни конкуренти.