Новинарските материали често описват настоящия икономически спад като най-лошият от Голямата депресия насам. Най-вероятно това е точно така. Но много експерти коментират, че сравнението предизвиква повече ужас, отколкото да дава ясна представа на читателя за размера на щетите, пише The Wall Street Journal.

Икономисти посочват, че вероятно ще има голяма разлика между настоящата криза, която е най-лошата от Депресията насам, и самата Голяма депресия, когато условията са били значително по-тежки.

"Не смятам, че сравняването на настоящия спад с Голямата депресия помага особено", казва бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке, който е изучавал ерата. "Очакваната продължителност (на кризата - бел. ред.) е далеч по-малка и заради това разликите ще се огромни".

Траекторията на пандемията и икономиката остава несигурна. Колко бързо здравните власти ще се справят с кризата, дали населението ще спазва всички ограничения и дали мерките ще предизвикат бързо възстановяване все още не е ясно. И въпреки това повечето икономисти смятат, че сценарий, съизмерим с Голямата депресия по продължителност и размер на спада на икономиката, е малко вероятен. "Сривът на финансовата система е голямата причина и за Голямата депресия, и за рецесията от 2007-09", казва Бернанке. Днес обаче "банките са по-силни и много по-добре капитализирани".

Повечето прогнози гласят, че настоящият спад ще бъде сравним по мащаб и продължителност с рецесията от 2000 г. и други големи рецесии след Втората световна война. Сравненията с Депресията са трудни и защото по-голяма част от данните, събирани днес, не съществуваха през 30-те години на миналия век. Има някои груби изчисления, включително размера на световната търговия, данни за заводите и такива за безработицата. През 30-те години индустриалното производство в САЩ намалява наполовина - че и повече. И успява да се възстанови за около четири години, преди да се срине отново рязко през 1937-38. За сравнение, през 2007-09 спадът е около 15%, а в началото на 80-те - 10%.

Когато пандемията удари, индустриалното производство вече страдаше като резултат от търговската война на Тръмп. Макар че много заводи затвориха заради спада на търсенето, някои бързо се пренасочват. Автомобилни производители като General Motors Co. и Ford Motor Co., например, започнаха да произвеждат вентилатори за обдишване на пациенти с Covid-19. Заводите за медицински продукти не могат да се справят с търсенето.

От 1929 до 1933 г. икономиката се свиваше за 43 поредни месеца, а безработицата се покачи до близо 25% и остана над 10% за цяло десетилетие. По време на рецесията от преди десетилетие икономиката се свиваше 18 месеца. Този път много икономисти вярват, че възстановяване ще започне още тази година или в началото на следващата. Макар че безработицата в САЩ достигна 14,7% през април и вероятно ще расте още, щетите са по-малки благодарение на социалната система.

"Много хора днес страдат и икономиката няма да се възстанови за тримесечие или две. Но ако успеем да поставим вирусът под контрол, икономиката ще се подобри значително и този спад ще бъде далеч по-кратък от Голямата депресия", казва Бернанке. Второто тримесечие на 2020 г. вероятно ще бъде най-лошото в историята на много икономики. Средната прогноза на икономисти, до които WSJ се допитва, е за 25% спад, а някои изчисления сочат и 50%. Проблемът обаче е, че в САЩ смятат промяната на БВП по-различно и при смятането на ръст или спад се приема, че случващото се през едно тримесечие ще се запази през цялата година. Така 10% спад през едно тримесечие се превръща в 40% спад за годината.

Проф. Дъглас Ървин от Darmouth College, изучавал американската търговска политика през 30-те, посочва още, че днес имаме много рязък и бърз спад в икономическата активност - заради мерките за ограничаване на вируса. По време на Голямата депресия спадът е бил бавен и неумолим. Една прилика е, че днешният срив, както по време на Депресията, е глобален. Но мащабът е по-малък, каза Гита Гопинат, главен икономист в Международния валутен фонд. Институцията пресмята, че световната икономика се е свила с 10% по време на Голямата депресия, а тази година спадът ще е 3% с възстановяване към растеж през следващата. Развитите икономики се свиват с 16% по време на Депресията, при прогнозирани 6% тази година.

През 30-те кризата е усилена и от редица грешки. Централните банки затягат политиката си, за да запазят златния стандарт, който днес не съществува. Резултатът е остра дефлация, която увеличава дълга и намалява приходите.Тогава правителствата първоначално рязко намаляват и разходите си, като отговор на намаляващите приходи. И в опит да защитят местните индустрии, те издигат търговски стени. Резултатът е световно свиване в търсенето, което прави депресията още по-тежка.

Този път централните банки бързо намалиха лихвите и представиха програми, с които подкрепиха кредитните пазари. Правителствата одобриха огромни разходи, за да помогнат на бизнеса и да защитят работните места. И, засега, не са издигали търговски бариери.

Как ще изглежда голямата финансова депресия на 2020 година?

Как ще изглежда голямата финансова депресия на 2020 година?

Десетте най-зловещи риска пред икономиката