Достъпът до енергия се превърна в едно от жизнено важните неща, свързани с външната политика на Китай, пише RT. И последните събития в страната наистина показват защо - тя просто няма достатъчно собствени ресурси, за да захранва една държава, превърнала се в най-големия индустриален център на света.
През последните дни заглавията в много световни медии са категорични: регионите на Китай страдат от недостиг на електроенергия, а местните власти са принудени да разпределят електроенергията поради липсата на въглища и повишеното търсене, което вдига цените.
Кризата е продукт на енергийна система, подхранвана от държавни субсидии, които работят с нестопанска цел, облекчавайки натиска върху потребителите. Това означава, че когато цените на суровините скочат, страната трябва да намали предлагането.
Проблемът хвърля светлина върху едно от най-големите главоболия на Китай - да се гарантира, че има достатъчно достъпна енергия за мегаиндустриалната нация с повече от 1,4 милиарда души. Същевременно, търсенето расте всяка година с приръста на населението.
И така, нуждата от енергия се превърна в един от основните акценти на съвременната външна политика на Китай, разкъсваща се между инициативата "Един пояс, един път", споровете за Южнокитайско море и най-тревожния тревожния сценарий за потенциален конфликт със Съединените щати.
Енергетиката по същество функционира като нервна система за една държава - без нея няма индустрия, няма транспорт, няма военни и има минимална способност за функциониране на обществото. Без достъп до средства за производство на електричество или получаване на петрол, една държава просто живее през Средновековието. В съвременния свят достъпът до стабилно и неуязвимо снабдяване с енергийни ресурси може да бъде разликата между спечелването и загубата на война.
По време на Втората световна война, например, една от причините, поради които Великобритания успява да е от победителите се крие в това, че страната има е независима, имайки достатъчно собствени запаси от въглища. САЩ също. За разлика от тях, нацистка Германия се намира в географски уязвима позиция и започва да губи войната, след като Съветският съюз превзема европейските петролни находища на Унгария и Румъния, осакатявайки германската военна машина.
Днес Китай неслучайно засилва военния си контрол над Южнокитайско море, което изобилства от петролни запаси. Едва ли е случайно и това, че Пекин удвоява патентите за ядрена и възобновяема енергия. Казано накратко - Китай се надява да диверсифицира своите енергийни маршрути и да стане по-енергийно независима страна.
Въглищната криза разкрива мащаба на работата, която тепърва трябва да се свърши. Въпреки обещанията на Китай да намали въглеродните емисии, нейната тежка промишленост и електроцентрали продължават да зависят сило от въглищата. Нещо повече, огромни количества от тях се внасят и от САЩ.
Най-вероятно климатичните цели ще бъдат пожертвани в краткосрочен план поради опасения от отрицателно въздействие върху икономическия растеж в дългосрочен план. От друга страна, Китай може просто да повиши сметките за електроенергия, за да компенсира покачването на цените на суровините, вместо да съкращава производството. Но това само по себе си е напрежение за икономиката.
Сметките за електроенергия в страната продължават да са значително по-евтини от тези в държави като например Великобритания, където цялата инфраструктура е частна собственост и се управлява с цел печалба.
Вече е ясно, че енергетиката е една от потенциалните слабости на Китай - продукт на демографските и географските реалности на страната. Кризата с въглищата идва в момент, когато външните политики на САЩ и Европа са все в по-голям противовес с Пекин. И ако Китай не намери изход от зависимостта си, свързана с вноса на изкопаеми горива, ако не се справи и с предизвикателството за задоволяване на нарастващите нужди от енергия -скоро може и да не е най-големият индустриален център в света.
USD
CHF
EUR
GBP
