На 16 септември 2007 г. шест метрови вълни сериозно повредиха платформата за монтиране на вятърни турбини Lisa A, работеща в Ирландско море. Бяха засегнати два от подводните опорни крака на инсталацията, която се наклони на 30 градуса и екипажът й трябваше да се евакуира.

Оттогава „Лиза" е извън действие, което спира работата на E.ON по вятърната ферма Robin Rigg през седем от последните осем месеца, обяснява Bloomberg. Недостиг на оборудване и покачващи се разходи спират проектите за  вятърна енергия на Европейския съюз, които са на обща стойност $120 милиарда.

Представител на скандинавската Vattenfall изтъква, че строежът на вятърни електростанции в морето се е оказал по-труден, отколкото се е очаквало. Компанията е замразила 640 мегаватов вятърен парк в Балтийско море.

Преди да заработят големите вятърни ферми в морето, трябва да се предприемат няколко големи развойни стъпки, е мнението на специалиста.

В началото на май от Royal Dutch Shell заявиха, че планират да продадат дела си от 33% в най-големия в света вятърен парк London Array.

Проектът London Array бе предложен от Shell, E.ON и Dong Energy A/S през 2001 година. Той трябваше да включва 341 турбини, които да добиват енергия 12 мили южно от британския бряг. Генерираната енергия би трябвало да захранва една четвърт от жилищата в Лондон.

Генерирането на енергия от вятъра не създава емисии на въглероден диоксид. Вятърните турбини, монтирани в морето, освен горното имат и преимуществото, че са изложени на устойчиви ветрове. До 2020 г. ЕС си поставя за цел да задоволява 4% от енергийните си нужди от вятърни инсталации в морето.

Само че решението на Shell да продаде дела си в London Array показва колко трудно ще се отговори на поставените цели. След като компанията направи изявлението си на 1 май, датската Dong Energy и германската E.ON казаха, че също могат да намалят дяловото си участие в проекта.

Факторите, изплашили Shell, са покачващите се цени на материалите, включително стомана и турбини. Цените на турбините за морски условия се покачиха с 48% до € 2.23 милиона за мегаават за последните три години. За сравнение монтираните на сушата ротори струват 1.38 млн. евро за мегават, макар за същия период да поскъпнаха с 74%.

 При това големите производители Vestas Wind Systems от Дания и американските General Electric се насочват към сухоземно оборудване, тъй като печалбите са по-високи, а инсталирането е по-лесно.

От декември 2006 г. Vestas не продават турбини за морето. Компанията преустанови продажбите на модела V90 с мощност 3 мегавата, след като в три вятърни ферми се наложи да се подменят износени предавателни кутии. Чак през този месец моделът е отново на пазара.

Добивът на енергия от вятъра в морето е „ниша", твърди ръководителят на компанията. „Гледайки напред, ние оставаме основно на сушата".

Редица проекти бяха спрени заради недостиг на монтажни кораби и високоволтови кабели, нужни за свързване към енергийната мрежа. Вятърните ферми в морето използват ротори достигащи 100 метра в диаметър, монтирани върху „кули", стъпили на морското дъно. За инсталирането им са нужни платформи, оборудвани с кранове и стабилизиращи крака. В света има само четири съда със собствено задвижване, пригодни за инсталация на турбини.

Миналия декември E.ON поръчаха подмяна на Lisa A, но само след месец работата по Robin Rigg трябваше да спре, тъй като монтажният кораб трябваше да се премести на нов проект. Чак след като Lisa A бъде поправена, компанията смята да възобнови строителството на проекта за 180 мегавата.

След като газовите и нефтени находища в Северно море бъдат изчерпани, съдове и работници могат да се прехвърлят във вятърната енергетика в морето. Само че в момента рекордните цени на петрола направиха по-вероятен другия сценарий, в който производствените средства се преместват в нефтодобива на места като Бразилия, Западна Африка и Мексиканския залив.

Показателно е, че Фондът за възобновяема енергия, разполагащ с 300 млн. евро, досега не е инвестирал във вятърни турбини в морето, тъй като има съмнения за разходите и надеждността.

От масачузетските Emerging Energy Research са изчислили, че енергийните компании в света ще създадат 40,000 мегавата мощности от вятърни ферми в морето до 2020 година на цена $120 млрд. Обаче до края на 2007 година са инсталирани едва 1,100 мегавата. Най-големият работещ проект сега е вятърната ферма Нюстед с мощност 166 мегавата на Dong, построена преди пет години пред датския остров Лоланд.

Докато доставките на материали и оборудване не се стабилизират, енергийните дружества ще се въздържат да изграждат големи мощности в морето, счита представител на консултантската компания Ernst & Young. „В края на деня, никой няма да иска бял слон за четири милиарда евро в средата на морето".