Без спешни реформи, богатството от 2 трлн. долара на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив - Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска арабия и Обединените арабски емирства - може да бъде заличено към 2034 г., сочи нов доклад на Международния валутен фонд.
Причината за това е все по-ускоряващият се темп, с който развитите икономики по света се оттеглят от изкопаемите горива и ги заемят с възобновяеми енергийни източници и електромобили. Това е особено заплаха за представителите на Съвета, които произвеждат повече от 20% от петрола на глобално равнище.
Всъщност вече някои от тях пристъпват към реформи, включително понижаване на субсидиите за горивата и водата или таксуване на чужденците с несубсидирана цена на бензина и дизела. Но според МВФ това няма да е достатъчно. От фондът посочват, че страните трябва да преобърнат изцяло икономическия си модел и да увеличат драстично приходите, които не идват от петрол.
"Има големи надежди за рационализацията на други разходни категории, включително реформиране на огрмната държавна администрация и понижаване на разходите за заплати, които са високи спрямо международните стандарти", се посочва в доклада. "Освен заздравяването на публичните финанси, тези реформи също ще намалят изкривяванията на пазара на труда и ще подпомогнат развитието на частния сектор."
А по отношение на това наистина има какво да се желае. Когато петролът се срина през 2014-2015 г., повечето страни в региона отчетоха високи бюджетни дефицити. Саудитска арабия обаче все още трупа дефицити и е далеч от привличането на преки чуждестранни инвестиции, както е заложено в плана "Визия 2030", с който страната трябва да намали зависимостта си от петролните приходи.
А те са решаващи за нея - петролът формира 50% от брутния вътрешен продукт на страната и 70% от износа ѝ. Нещо повече, именно благодарение на суровината тя има присъствие на международната политическа сцена. Подобно е положението и на Кувейт, който дължи 40% от икономиката си и 92% от износа си на петрола.
USD
CHF
EUR
GBP
