Горещата вълна в Западна Европа, причини транспортен хаос това лято. Железопътните релси се изкривиха, летищните писти се компроментираха, а ключови пътища се разрушиха.

На 18 юли натоварената магистрала A14 в Кеймбридж, Англия, беше затворена след образуването на странен хълм, който, макар и примамлив за скейтбордистите, би бил пагубен за бързо движещите се автомобили и техните пътници.

Същото се случва на все повече места в Америка, Австралия, Китай и Африка. С повишаването на средните температури и по-честите и интензивни горещи вълни инфраструктурата и по-специално пътищата стават все по-уязвими към предизвиканото от човека глобално затопляне. Проучване от 2017 г., оценяващо въздействието на климатичната криза върху критичната инфраструктура, установи, че до 2080 г. горещите вълни ще причиняват около 92% от общите щети само в транспортния сектор на Европа, до голяма степен защото пътищата са построени за по-хладни времена.

Друго проучване разглежда данни от метеорологични станции, използвани за определяне на правилния състав на местните пътища. Изчислено е, че около 35% от тях са използвали материали, неподходящи за действителния климат.

"Максималните температури, които строителните инженери са използвали при проектирането, сега се превишават драстично", каза Амит Бхасин, директор на Центъра за транспортни изследвания на Тексаския университет. 

"Зелени заедно"

е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса.

Научете повече тук:

zelenizaedno.bg

Веригите за доставки зависят от превозни средства с колела, за да доставят стоки, хора и почти всичко останало навсякъде. Тъй като пътищата се развалят все по-често, става все по-ясно как икономическата цена на бездействието може бързо да се увеличи.

Добрата новина обаче е, че технологията съществува, за да втвърди достатъчно това, което може би е най-критичното в инфраструктурата. Лошата новина е, че правителствата ще трябва да похарчат много пари предварително.

Освен екстремните горещини, по-силните валежи и наводненията, предизвикани от глобалното затопляне, могат бързо да разрушат магистралите и павираните пътища, докато заличат тези, направени от чакъл и пръст. Цената на ремонта може да бъде висока: опустошителните наводнения в Австралия между 2010 г. и 2014 г. струват на правителството около 6,4 милиарда долара за ремонт на пътната мрежа.

В традиционно по-студените места проблемът е размразяването, отбелязва Bloomberg. Според доклад на Канадския климатичен институт, повече от половината зимни пътища в страната в северните й региони, построени върху замръзнали езера и реки всяка есен, може след 30 години да станат неизползваеми или невъзможни за изграждане. Почти всичко може да изчезне до 2080 г. В Юкон разходите за всесезонни пътища, направени до голяма степен от чакъл, може да достигнат 1,6 милиарда долара през следващите две десетилетия. Публикация от 2020 г., предупреждава, че отговорните за изграждането и поддръжката на пътища във вечно замръзналите райони в Китай са изправени пред "значителни инженерни предизвикателства", защото по пътищата вече се появяват огромни пукнатини, които ги правят неизползваеми.

Според Клод Ван Рутен, бивш президент на Световната пътна асоциация, горещата вълна в Европа това лято е последното напомняне за нарастващото несъответствие между климатичната реалност на планетата и това, което съществуващите пътища могат да издържат. Той каза, че за да бъдат устойчиви за бързо затоплящото се бъдеще, правителствата трябва да преосмислят начина, по който проектират пътните си мрежи.

"Опитвате се да правите предположения за това какво ще се случи, а изменението на климата променя тези предположения", каза Ван Рутен.

И все пак разходите за поддръжка са само част от икономическата заплаха: прекъсванията на пътните мрежи могат да имат огромни последици за глобалната търговия и развитие. Когато мостът Леверкузен в Германия беше затворен между декември 2012 г. и март 2013 г., разходите за националната икономика бяха оценени на 80 милиона евро. А смъртоносното срутване през 2018 г. на моста Моранди в Италия струваше на град Генуа около 6 милиона евро на ден, тъй като товарният трафик беше прекъснат.

Изглежда, че единственото решение - без милиарди дронове за доставка, летящи камиони и телепортация - е да се коригира начинът, по който са направени пътищата.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.