След като през март тази година Европейската комисия предложи данъчно облагане на приходите от дейността на големи технологични гиганти като "Алфабет", "Амазон" и "Фейсбук", независимо от това къде се намира физически дружеството, отново се усеща инициатива за придвижване на въпроса напред.

Миналата седмица френският министър на икономиката и финансите Бруно Льо Маир оказа натиск върху Европейския парламент да приеме мерки за финализиране на цифрова данъчна рамка за целия Европейски съюз. "Време е да решим дали да спрем съществуващата ситуация, в която цифровите гиганти плащат по 14 процента по-малко данъци в сравнение с други компании", каза той.

Проблемът със сегашното законодателство е, че дигиталните гиганти компании плащат данъци в държавите, в които са регистрирани, а не там, където се извършва икономическа дейност. Това статукво благоприятства дестинациите с ниски данъци като Ирландия, но и Холандия, където дивидентите за интелектуални права са освободени от данъци. Същевременно Франция, Италия, Германия и Великобритания губят милиони евро всяка година.

Големите готови да действат и сами

Заради опозицията, която среща цифровият данък в лицето на някои страни, други показват ясно, че са готови да действат едностранно. Министърът на финансите на Великобритания Филип Хамънд, който трябва да изготви годишния си отчет за бюджета днес, заяви по-рано този месец, че страната му е готова да "предприеме действия сама по въпроса за данъкът върху цифровите услуги".

Германия се присъединява към усилията на Франция, която до момента е основния двигател на изготвяните данъчни промени. Германският финансов министър Олаф Шулц обяви позицията си за минимална данъчна ставка за дигиталните гиганти, валидна в световен мащаб, пред седмичника Welt am Sonntag по рано този месец.

Някои от съображенията на противниците на идеята твърдят, че разнообразието от нови правила в различните държави, ще навреди на по-малките фирми, които нямат капацитета да се справят лесно с промените като големите корпорации. Според тях различните данъчни инициативите биха могли да доведат до двойно данъчно облагане на корпоративните печалби, което ще затрудни търговските отношения и ще има лош ефект върху инвестициите.

Предпочитаният подход от повечето страни е хармонизацията на данъчните правила на глобално ниво да стане чрез Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Докато това стане обаче не само ЕС предприема мерки по единично. Европа определено не е пионер в тази сфера. Страни като Малайзия и Сингапур предвиждат цифров данък в бюджетите си за 2019 г.

В Южна Корея законодателите също провеждат заседания, за да решат дали да наложат нов цифров данък. Изчисленията показват, че чуждестранните технологични гиганти са генерирали 4,4 милиарда долара от продажбите в страната миналата година, но са платили по-малко от 100 хиляди долара данъци - по-малко от една четвърт от това, което биха платили, ако бяха местни компании .Някои страни от Латинска Америка като Чили, Бразилия и Мексико също вече имат действащо законодателство таксуващо дейността на дигиталните компании от няколко години.

Според еврокомисарят по въпросите на икономиката и финансите Пиер Московиси, Комисията планира да влезе в сила общоевропейска данъчна инициатива преди януари, когато политическата програма ще бъде доминирана от Брекзит през март и европейските избори, които ще се проведат по-късно през май. За да се избегнат някои от притесненията на противниците на цифровия данък и да се постигне необходимото единодушие в ЕС се обсъжда включването на клауза за прекратяване на действието на новия данък на ЕС след постигне споразумение на глобално равнище.