Чувството, че дължината на касовата бележка намалява, а крайната сума отдолу се увеличава - това тревожи все повече българските потребители.
Данни на Националния статистически институт показват, че месечната инфлация за януари 2026 година е 0,6%, като в категорията "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" увеличението е сред най-значителните - 0,9%. Натрупването за последните няколко години обаче е сериозен двуцифрен процент.
Така не е изненадващо, че най-голяма част от разходите на българските домакинства (близо 30%) са направени за стоки именно в тази категория, като подгласникът е с два пъти по-ниска стойност. Тази тенденция притеснява експертите и поставя въпроса: очаква ли се промяна?
От Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) публикуваха прогноза за инфлацията на хранителните стоки през 2026 година в 160 страни в световен мащаб.
В какъв цвят е България на картата?
Според прогнозата на световната организация цените на хранителните стоки у нас ще се повишат с около 3,4%, което не е много над средната стойност в световен мащаб - 3,2%. Голяма част от съседките ни обаче отбелязват значително по-високи проценти. Първенец в това отношение е Турция с 25,1%, което я поставя на трето място в света. След нея се нареждат Румъния и Северна Македония, за които се предвижда съответно ръст от 7,4% и 5%.
По-нисък процент инфлация на хранителните стоки в балканските страни се очаква в Гърция (2,9%), Черна гора (2,4%), Хърватия (1,6%) и Албания (1,2%). Единствена от съседките ни, в Сърбия се очаква спад на цените от 1,5%.
Къде в световен мащаб стойностите са най-притеснителни?
Единствените държави, които изпреварват Турция, са Иран и Аржентина. Първото място на азиатската страна не е изненада. Обезценяването на валутата, геополитическите конфликти и продължителният инфлационен натиск са причина прогнозният процент за 2026 г. да е близо 56, коментират анализаторите.
Източник: iStock by Getty Images
Увеличението от 33,2% на стоките в Аржентина пък е вследствие на продължаваща тенденция през последните години, подобно на Турция. При цените в САЩ, където покупателната способност на потребителите спада, а притесненията се увеличават, положителният процент е 2,7.
Що се отнася до данните по региони, този на Близкия изток и Северна Африка оглавява списъка със стойност от 8,9% - почти три пъти над средните стойности в световен мащаб. След него се нареждат Латинска Америка, Северна Америка и Европа и Централна Азия с почти двойно по-малък процент - между 4,2 и 4,8. Най-малко увеличение на хранителните стоки - един процент - се очаква в Азиатско-тихоокеанския регион.
Последни в класацията
Противно на стандартите, последните в този случай са най-облагодетелствани. Това е Нигер, за която от FAO прогнозират понижение на цените от над 18%. В Либерия, Того и Коста Рика спадът ще е между 6 и 7,4%.
Източник: iStock
Единствените европейски страни, в които се очаква дефлация на храните, са Унгария (-2,2%), Швейцария (-1,3%), Белгия (-0,1%) и Сърбия.
Прогнозите на световната организация, особено в някои региони, са силно притеснителни. На места обаче съседни страни попадат в двата края на класацията (напр. Нигер и Нигерия), което показва влиянието на вътрешни кризи. Нестабилната геополитическа обстановка обаче може да окаже мигновено негативно въздействие върху очакваните стойности в целия свят.

USD
CHF
EUR
GBP