Марио Драги, новият шеф на ЕЦБ, играе опасна игра. Той раздава на европейските банки милиарди при минимални лихви. На пръв поглед това помага на еврото, но пък би могло да насърчи създаването на нов финансов балон, предупреждава Deutshe Welle.

Марио Драги е умен политик. Спокойно можем да наречем президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) политик, защото той действа съвсем различно от класическия "пазител на валутата". Драги не се концентрира върху инфлацията, както изисква тази дефиниция, а се наосчва към спасяване на еврото, което е задача на политиците. Предшественикът му Жан-Клод Трише също се опита да спаси еврото, като изкупи скъпо и прескъпо държавни облигации от закъсали страни от еврозоната. С това Трише се натъкна на сериозна критика, защото ЕЦБ никога не беше действала по такъв начин и би понесла много загуби, ако задлъжнелите страни обяват фалит.

Драги започва доста по-хитро. Той просто раздава милиарди на европейските банки и те купуват с тях държавни облигации от закъсалите. И това помага на еврото. Обществеността просто не забелязва толкова бързо, както при Трише, че Драги действа като политик, който спасява еврото.

Новият шеф на ЕЦБ с нова тактика

 

Какво означава "евтин трилион"?

Във вторник Марио Драги отпусна на европейските банки невижданата сума от половин трилион евро. При минимална лихва от 1 процент. Половин трилион той вече раздаде и преди Коледа. Общата сума е три пъти по-голяма от всички гръцки дългове. Какво означава обаче понятието "евтини трилиони" за банките?

Все пак нека отдадем дължимото на Драги. Не бива да си кривим душата, че неговата политика помага на еврото. През изминалите седмици лихвите на испанските и италиански държавни облигации паднаха значително. От една страна това се дължи на факта, че мерките за икономии на тези големи европейски държави са по-приемливи от тези на една Гърция. но да не забравяме ,че испанските и италианските банки получиха огромни средства от Драги и могат да си позволят да изкупуват и собствени облигации. Финансовата инжекция помага за стабилизирането на банките в Южна Европа, които бяха сериозно застрашени в края на миналата година.

Риск печели, риск губи?

Успехите обаче не могат да затворят очите ни за рисковете от подобна политика. Защото по принцип Марио Драги копира модела на бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан - същият, който миналата година каза пред Файненшъл Таймс, че основната причина за кризата в еврозоната, е фундаменталната разлика в манталитета на жителите на Северна и Южна Европа.

Алън Грийнспан преди години бе наричан финансов магьосник

Навремето Грийнспан напомпа огромно количество пари в системата и Америка преживя бум. Събуждането беше като след пиянство, защото много евтини пари се вляха в продукти, чиито цени магически се повишиха, а след това колабираха брутално. Милиони хора по земното кълбо загубиха работата си, а банките трябваше да бъдат спасени с парите на данъкоплатците.

Всичко това ни кара да мислим, че евтините трилиони на Марио Драги насърчават създаването на нов финансов балон. Достатъчно е човек да погледне борсовите бюлетини, за да се убеди в това. Задачата на Драги всъщност е да не допусне такъв балон. А това не е никак лесно.