Преди дни Българската социалистическа партия (БСП) представи алтернативен проектобюджет за страната за 2018 г. В него левите за пореден път залагат въвеждането на прогресивен подоходен данък, който да замени плоската ставка, която именно те въведоха през 2008 г., когато министър на финансите бе Пламен Орешарски, а премиер - Сергей Станишев.

В последната си версия на прогресивния данък БСП предлагат необлагаем минимум до размера на минималната работна заплата (510 лв. от 2018 г.), 10% ставка за доходите до 3 300 лева и 15% за тези над тази граница, която трябва да се превърне и в нов максимален осигурителен праг.

Това предложение е доста по-"меко" от предходните, като преди две години БСП искаха да облагат доходите между 1 000 и 2 000 лева със 17%, като ставката прогресивно растеше, докато стигне до 27% за доходи над 10 000 лева.

Най-голямата партия - ГЕРБ, вече е заявявала неколкократно, че плоският данък ще бъде запазен. Поредното потвърждение дойде вчера от председателя на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова, която заяви, че партията няма намерение да започва дебат за промяна на данъците.

Ако все пак приемем теоретично, че такава промяна все пак бъде въведена, как това ще се отрази на държавната хазна?

За да разберем, може да обърнем поглед към една съседна на България страна, в която данъците тръгнаха нагоре. Атина повиши редица налози, включително върху жилищата, отмени необлагаемите минимуми и смени методологията за изчисление на социалните осигуровки, като крайната цел бе бюджетът да събира повече данъци.

Какъв беше ефектът?

В крайна сметка се оказа, че с повишаването на данъците гръцкото правителство постигна точно обратното на това, на което се надяваше. През 2016 г. декларираните приходи на гърците са спаднали с над 2.5 милиарда евро спрямо година по-рано, пише авторитетното издание "Катемерини".

"Свръхоблагането очевидно повиши рязко избягването на плащане на данъци, както и доведе до прекратяване на дейността на десетки хиляди професионалисти, които работеха на свободна практика", коментира ежедневникът. Множество от фрийлансърите и самоосигуряващите се започнаха да крият доходи, за да избегнат плащането на още повече данъци.

Не е съвпадение, че броят на хората, работещи на свободна практика, намаля с 58 000 за година, а други 20 000 пенсионери и граждани, работещи на заплата, "изчезнаха", допълва "Катемерини".

Данните показват още, че през 2016 г. фрийлансърите са декларирали с 18.9% по-ниска заплата, отколкото през 2015 г. - или общо 3.78 милиарда евро срещу 4.67 милиарда евро година по-рано.

Така в крайна сметка данъчните приходи за хазната, въпреки скока на налозите, са намалели до 3.41 милиарда евро през 2016 г. спрямо 3.46 милиарда евро през 2015 г.

Проблемът е ясно описан и от Георги Ангелов от Института за пазарна икономика (ИПИ), който всъщност е и основният инициатор и автор на писмото за премахване на прогресивния данък и въвеждане на плосък такъв още през 2003 г.

При прогресивната скала, посочва той, данъчната тежест нараства по-бързо от нарастването на дохода. В резултат възниква силен стимул доходът, върху който се плащат данъци, да бъде по-нисък, което означава, че укриването на доходи ще се увеличи.

"Резултатът от стимулите за укриване и неизкарване на доходи при високото прогресивно данъчно облагане е не увеличение на данъчните приходи, а напротив - по-скоро намаление на данъчните приходи в сравнение със ситуацията на ниски данъчни ставки. Този ефект се обозначава най-често като Крива на Лафер. Тя показва, че при нулев данък приходите от данъка са нула, при много високи данъчни ставки приходите също са нула, защото всички хора избягват да работят или укриват целия си доход. Следователно, когато данъците са много високи, е възможно намалението им да доведе до увеличение на приходите в бюджета и обратно - когато данъчните ставки се увеличат в резултат е възможно данъчните приходи да намалеят", пише Георги Ангелов.

Теоретичните примери, посочени от него, както и реалният пример от Гърция, ясно показват, че промяна на данъчната система в посока заменяне на плоския данък с прогресивен такъв почти сигурно ще доведе до по-ниски приходи за държавата, както и до по-ниска социална защита на обикновените работници, които ще бъдат осигурявани на по-ниски суми заради укриването на доходи и увеличаване на сивата икономика и на практиката "плащане под масата".