Икономиката на Европа няма да получи огромната доза стимули от своите потребители. Домакинствата спестиха стотици милиарди евро в банковите си сметки през кризата. И макар че магазините в редица страни отварят отново, изследванията показват, че хората не са готови да харчат отново на фона на растящата безработица и опасността от втора вълна на инфекции, пише Bloomberg.

Заради това рискът възстановяването на Европа да бъде все по-анемично расте. "Някои от спестените средства ще бъдат похарчени", казва Жил Мо, главен икономист на AXA, посочвайки възстановяването на посещенията на ресторанти в Германия. "Но дали ще се върнем до предходните нива на спестяване? Не, и съм много притеснен".

Депозитите на домакинствата в четирите най-големи икономики в еврозоната расте с над €100 млрд. през март и април - три пъти нормалния темп на растеж през последното десетилетие.

Потребителските разходи, които отговарят за повече от половината от европейската икономика, са критично важни за възстановяването. Те са отговорни за две трети от свиването на икономиката през първото тримесечие.

Франция, Италия и Испания, където заради вируса загинаха над 90 хил., отчитат значителен ръст на депозитите. В Германия, която се справи по-успешно със здравната криза, не отчита необичаен ръст. На Острова спестителите добавят рекордно количество към сметките си през март и парил. И както в останалата част от Европа, те вероятно ще са по-колебливи в харчовете.

И макар по-високите нива на спестяване да не са необичаен феномен по време на криза, този път може да е различно. Европейската комисия предупреди, че потребителите може да продължат да стискат парите си по-дълго от обичайно и повече от обичайно.

Потребителското поведение и фактът, че ваксина може и да няма до средата на следващата година, са отразени в последните прогнози на Европейската централна банка, които сочат, че потребителските разходи ще се възстановят при вдигане на мерките, но ще достигнат нивата си от преди пандемията чак през 2022 г.

През 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие с 8,7%, а след това ще расте с 5,2% и 3,3%, гласи още прогнозата.

Безработицата ще е значим фактор за разходите. В някои държави съкратените са на рекордни нива, но в други държавните социални схеми помогнаха за запазване на работни места. През следващите месеци обаче това може да се промени, като някои големи европейски компании като Renault, Lufthansa и други вече планират да намалят броя на служителите си, за да отговорят на пониженото търсене.