През настоящата 2022 година брутният вътрешен продукт на страната ни ще нарасне с 4,8%, което е увеличение с 0,9% спрямо 2021 година. Безработицата пък ще спадне с близо половин процент. Инфлацията обаче се увеличава на годишна база 5,6% в сравнение с 2,9% за миналата година.
Това гласи прогнозата на Министерството на финансите, представена от вицепремиера Асен Василев. В петък той представи проектът за бюджет за 2022 година, който следва да влезе в сила от 1 април, след като вече стана ясно, че през първите три месеца от годината ще се работи по старата бюджетна рамка, приета още от правителството на Борисов.
"В бюджета има три основни акцента - нарастване на капиталовите инвестиции на държавата, което ще става не само с пари от Европейския съюз, а и със средства от държавния бюджет. Нарастват инвестициите в хора, което е ключът към развитие. На трето място - инвестициите в социална справедливост, за да могат всички българи да имат достоен живот", каза Василев.
Общо малко над 143 милиарда ще е брутният вътрешен продукт на страната ни през новата година. Държавата ще продължи също така и с тегленето на нов дълг. "3 милиарда е старият дълг, който трябва да се финансира. Предвидено е реализиране на ценни книжа на стойност 4,3 милиарда лева, както на вътрешния, така и на международните пазари", уточни финансист номер едно. И посочи - като процент от БВП задлъжнялостта е 26,7%, което били "доста ниски нива".
Увеличава се минималната работна заплата - на 710 лева, колкото и обезщетенията за майчинство. Скача и максималният осигурителен праг - 3400 лева.
Данъци няма да се повишават, категоричен бе Василев. Няма и да се намаляват обаче, с изключение на отпадането на данъка върху лихвите. "Нееднократно съм изразявал мнение, че да се ползва ДДС за социална политика е изключително погрешно."
Василев остава категоричен в намерението си да редуцира държавната администрация, отговори той на въпрос на News.bg. Не уточни обаче колко точно хора ще бъдат съкратени, защото това щяло да бъде предмет на допълнителни оценки. Предвидени са обаче 200 милиона лева за компенсации на уволнените служители.
Сред по-сериозните капиталови инвестиции на държавата са следните. В социалната политика - 280,2 милиона за хората с увреждания, 112,2 милиона за семейни помощи и обезщетения, 410 милиона за мярката 60/40, 825 милиона за пенсии и др.
В здравеопазването - 500 милиона за ваксини, тестове и лични предпазни средства, 470 милиона за медиците на първа линия, 100 милиона за добавките от 75 лева за ваксинираните пенсионери, 581 милиона допълнително за Здравната каса и т.н.
В образованието - 315 милиона за делегирани дейности, в това число заплати за учителите, 100 милиона за извънкласни дейности, 84,8 за безплатни детски градини, 70 милиона за строеж на нови градини и ясли. "Учителските заплати остават на нива от 125% от средната работна заплата, защото без учители не може да има качествено образование", коментира Василев.
В сектор енергетика се отделят допълнително над 900 милиона за компенсации заради цената на тока за ЕРП-тата и бизнеса.
В сектор отбрана се дават 187 милиона за патрулен кораб за ВМС, 100 милиона за изграждане на батальонни групи от състава на механизирана бригада, 126 милиона за нова техника и поддръжка на МиГ-29, 50 милиона за учения и 77 милиона за преодоляване на недокомплекта.
Бюджетът на АПИ пък се увеличава на над 2 милиарда, за да не се стига до ситуация като тази през 2021, когато стойността на подписаните договорите многократно превишаване отпуснатите за пътната агенция средства.
Допълнителни средства се предвиждат и почти във всички останали сектори - вътрешна сигурност, култура, правосъдие, околната среда, младежта и спорта, електронното управление, земеделието и др. Документът с плановите разходи е публичен на интернет страницата на финансовото министерство.
"С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари на калпак, не раздава пари в чували, а инвестира в проекти с конкретна възвращаемост - в хората на България и в така необходимата ни инфраструктура", обобщи Василев.
А в дългосрочен план - през следващите 2023 и 2024 се предвижда в ръста на икономиката да има известно забавяне - съответно 3,7% за догодина и 3,4% след две години. Ще спада обаче и безработицата, прогнозират от финансовото ведомство - съответно на 4,6% и 4,3%. Ще има и смекчаване на инфлационните процеси - 2,7% през 2023 и 2,2% през 2024.