„Че Гевара на финансите", „Джеймс Бонд-ът от Societe Generale", не мина много време, преди френската общественост да започне да измисля различни определения на банкерът-измамник Жером Кервиел, който ужили SocGen с близо €5 млрд. Унижавайки една от водещите френски банки, Кервиел успя само за седмица да се превърне в съвременен народен герой. Драмата със Societe Generale обаче, повдигна някой въпроси около отношението на французите към капитализма: от една страна те са против корпоративната култура и напълно свободните пазари, от друга обаче показват завидна способност да ги манипулират, в лицето на своя нов герой Жером Кервиел.

Французите са странно враждебни към капиталистическия модел, който успя да развие икономиката им до там, че в момента са шестата по богатство страна в света. Именно капитализмът беше моделът, който направи френските компании и банки, един от най-добре функциониращите и реализиращи силни годишни печалби. В социологическо проучване от 2006 г. обаче, само 36% от френските граждани са определили свободния пазар като най-добрата икономическа система. Същият отговор са дали 71% от американците и 66% от британците.

Всъщност френската подозрителност към богатството е описана и в литературата. Спомнете си онази велика фраза на Оноре дьо Балзак - „Зад всяко голямо богатство, се крие по едно престъпление". Френските политици, направиха много през последните десетилетия, за да затвърдят тази народопсихология. Дори президентът Саркози, който се обявява за кардинални промени в икономическата ориентация на Франция, осъжда дейността на финансовите спекуланти, все едно те са избираема част от капиталистическата система.

Въпреки културните различия и политическата намеса в свободните пазарни отношения, френските финансисти успяха да създадат завидна среда за развитие на бизнеса. Френските иновации във финансовата сфера, се приемат като стандарт на много места по света. През 80-те години на миналия век, именно Societe Generale, беше институцията-пионер в разработката на деривати, базирани на сложни математически модели. Тук голяма помощ оказа френската математическа школа, смятана за една от най-добрите в света. Редица висши училища във Франция, продължават да развиват „финансовото инженерство", въпреки че по-голямата част от французите се изчервяват, когато споменат думата „капитализъм".

След последните събития около SocGen обаче, стана ясно че банката е била много по-добра в налагането на различните финансови модели, отколкото в тяхното управление. Това е същото като различията между капацитета на френските финансисти и общественото неодобрение към прекалено свободните пазарни отношения. Тази седмица президентът Саркози сподели представата си за свободна икономика с думите: „Искаме капитализъм изграден от предприемачи, а не капитализъм от финансови спекуланти".

С тези думи, Саркози чисто и просто лавира между публичното одобрение и желанието му да изгради по-свободни капиталистически отношения. Така президентът се опитва да се хареса едновременно на бизнеса и на избирателите, но пътя, който е поел наврежда на икономическия либерализъм. Миналата седмица, той се обяви за освобождаване от длъжност на изпълнителния директор в Societe Generale, а министър-председателят Франсоа Фийон настоя банката да остане изцяло френска. С „либерални" стратегии като тези, не е чудно защо толкова малко французи се доверяват на свободния пазар.