Съмненията на Оли Рен в нашата статистика са резултат на противоречивите сигнали, давани от правителството, твърди бившият финансов министър Пламен Орешарски.

″Този случай ще е добър урок за управляващите, преди да коментират, да мислят за последиците″, каза Орешарски в парламента, визирайки наследника си във финансовото министерство Симеон Дянков. Бившият финансов министър добави, че Дянков е побързал да се похвали с ниския дефицит миналата година и след това да омаловажи коригираните данни, като хвърли вината за тях на предното правителство, което укрило задължения.

Като конкретен пример Орешарски посочи данните за бюджетния дефицит - веднъж 1,9% по конвергентната програма и след това 3,9% според текуща ревизия. „И то с аргументи, които не звучат убедително за ЕК за някакви стари дългове", подчерта бившият финансов министър, цитиран от репортер на News.bg.

Орешарски поясни, че по принцип информацията, която подава финансовото министерство, отива в Брюксел през статистиката, а одити и проверки от Евростат, се правят редовно у нас от години. „Ако за минали години има разминавания в данните, националната статистика няма вина", категоричен е Орешарски.

Той обясни механизма на събиране и обобщаване на статистическите данни. Първичната информация, с която работи НСИ, е в Министерството на финансите и поне в предишни години информацията, която подава министерството, се изпраща в Брюксел през статистиката. Според Орешарски статистиката не разполага с капацитет, за да изменя цифрите, подавани от Министерство на финансите. Освен това одитите и проверките от Евростат в България датират от предприсъединителния период. "Всяка година през пролетта е идвала мисия на Евростат и са дискутирали данните за основните фискални параметри", каза още бившият финансов министър.

Реакцията на управляващите не закъсня, но тя прозвуча по-скоро като оправдание. Според председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, цитирана от Медиапул, няма нищо притеснително в една бъдеща проверка на Евростат, каквато, впрочем, е била обявена да се извърши през март.

″Проверката ще покаже, че България е лоялен и коректен партньор в ЕС″, каза Стоянова и обясни, че разликата в данните за изпълнението на бюджета се коренели в различната методология, използвана от НСИ по закон, и тази, които са приети в европейската статистика.

В България се прилага кешовото отчитане на бюджета, а в Брюксел - начисленото, тест с поетите задължения. От това е дошла разликата за бюджетния дефицит за миналата година, обясни Стоянова.

Тя каза още, че на среща на председателите на парламентарните бюджетни комисии в Брюксел неотдавна са били коментирани данните, подавани от националните статистики. Повод за това е било положението на Гърция, която десет години е подавала манипулирани данни за бюджета си, докато се е стигнало до безпрецедентната криза, разтърсила еврозоната.

 „Умишлено представяне на грешни данни пред Еврокомисията няма, а ако е имало изкривяване на информацията, то това е резултат от разкритите в по-късен етап задължения на държавата", каза пред БНТ еврокомисарят от ГЕРБ Илиана Иванова. Според нея не бива да се притесняваме, тъй като това е стандартна процедура при свръхдефицит. "Всъщност, регламентът на Съвета на ЕС казва, че при такава процедура комисията, в лицето на Евростат трябва да установи постоянен диалог със статистическите органи на държавите членки, трябва периодично да оценява качеството както на актуалните данни, така и на основните сметки по секторите", обясни Илиана Иванова.

Най-краен беше Антон Кутев, който постави ултиматум на премиера Борисов до края на седмицата да представи необезпечените договори на предишните управляващи за 2 млрд. лв. или да си подаде оставката. „Ако до края на седмицата не ни предостави договорите, това ще означава, че е излъгал българските граждани", каза Кутев, цитиран от News.bg.

Остра беше реакцията сутринта и на лидера на ДСБ Иван Костов, който предупреди, че ако опасенията на Оли Рен се окажат верни, ръководството на НСИ трябва да си подаде оставката.