S&P: Възстановяването на Европа ще започне през 2023 г.

Европа е изправена пред по-тежък удар от пандемията от САЩ и стопанствата на Стария континент ще имат нужда от три години, за да започне възстановяването, посочват от рейтинговата агенция S&P. Очакванията им са до края на тази година еврозоната да се свие със 7,3%, а тази на Великобритания - 6,5%.

Според новата прогноза на институцията, наложените мерки ще останат в сила по-дълго, отколкото се очакваше първоначално. "Вече допускаме, че затварянето на икономиките ще продължи средно осем седмици (спрямо шест седмици при предишния ни анализ)", пишат от S&P. "Освен това, предполагаме, че регулациите за социално дистанциране ще трябва да останат в сила, докато не се открие работещо лечение или ваксина, което може да се случи към средата на 2021 г."

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Същото важи и за ресторантьорския и туристическия отрасъл, които едва ли ще могат да възстановят дейността си напълно в обозримо бъдеще. Ниските цени на петрола ще се отразят върху покупателната способност на потребителите по положителен начин.

"Най-важното е, че според нас вече еврозоната е изправена пред по-дълбока рецесия, отколкото САЩ, която е основната дестинация на износа в региона." Две трети от загубеният брутен вътрешен продукт ще бъдат възстановени едва в края на следващата година, а цялостното възстановяване ще започне към 2023 г. Във Великобритания БВП ще спадне с 3,2% през 2022 г.

През 2020 г. глобалният брутен вътрешен продукт ще спадне с 2,4% според S&P и с 3% според последната прогноза на Международния валутен фонд от миналата седмица. МВФ очаква БВП на еврозоната да спадне със 7,5% до края на годината и да нарасне с 4,7% през 2021 г.

Икономиката: В трагедията на коронавируса и след това

Ако оптималната цел на мерките днес е да запазим здравето на по-възрастните, трябва да помислим и в каква среда ще живеят те след пандемията

До момента централните банки инжектираха 8 трлн. долара в икономиката, които едва ли ще успеят да "омекотят" удара. Доста по-вероятно е те да надуят нови балони или да реинфлират старите такива. Само в Европейския съюз мерките възлизат на почти 5% от БВП на блока, посочват от S&P.

Същевременно от UBS изтъкнаха, че след сегашната криза светът ще излезе значително по-задлъжнял от тази през 2010 г. Интересното е, че според институцията притесненията за това ще бъдат потиснати от възможността Европейската централна банка просто да напечата още пари.