Уилям Сайдман е бивш председател на Резолюшън Тръст Корп, агенцията, която Конгресът създаде през 1980 г., за да се справи с кашата около кредитите и тогавашната финансова криза.

Той е и бивш председател на Корпорацията за гарантиране на депозитите (FDIC) и икономически съветник на президентите Форд и Рейгън. Сайдмън коментира пред Ройтерс плана за решаване на проблемите с жилищните кредити, който се подготвя в Конгреса, както и за състоянието на банковата система на Съединените щати.

Според Сайдман планът със сигурност ще е от полза. Той ще се отнася до част от проблемите на финансовата система и вероятно ще реши 25% от тях, но това не е отговор на всички проблеми, които изпитват САЩ в момента. Мерките спрямо  вторичния ипотечен пазар са недостатъчни. Реално, за да може финансовата система да стъпи отново на краката си, това ще бъде до голяма степен резултат от действията на частния сектор и ще бъде придружено със значителен брой банкови фалити.

Обикновено банките фалират около година след началото на събитията, причиняващи проблемите. Досега са минали седем или осем месеца от кризата в ипотечния сектор, така че преди края на 2008-а вероятно ще станем свидетели на банкови фалити особено във Флорида, Тексас, Калифорния и Невада, където жилищният бум е бил най-голям. Това ще са основно регионални банки, опериращи на местните пазари.

Това, което се случва сега е само част от всичко, което е последвало през 80-те и то е необслужването на кредитите. Проблемът с жилищните кредити тогава е бил, че заемите са били към фалирали банки и кредитни институции. Те не са били подсигурени и раздадени по целия свят както сега. Но тогава нещата  са се решили по-лесно защото проблемът си е останал в САЩ.

Въпреки това сега едва ли ще станем свидетели на апокалипсиса през 80-те. Тогава са фалирали над 15 000 институции. Едва ли ще се получи нещо подобно сега, защото повечето от тези лоши кредити са по облигации финансирани с ипотечен дълг извън американската банкова система. А банките, които имат проблем са тези, които са подсигурявали процеса и финансирали кредитния балон.

Федералният резерв трябва да стои далеч от вторичния кредитен пазар и да спре рефинансирането и издаването на кредитни облигации, гарантиращи ипотеките, за да не помпа инфлацията. Работата на Федералната жилищна администрация (FHA) е да рефинансира всички кредити, които може, като по този начин подсигури кредиторите и да сключи индивидуални договори с тях.

А FDIC трябва да бъде сигурна, че всички банки, които са на губеща позиция са затворени или ликвидирани. Много служби в правителството ще трябва да поработят, за да разчистят кашата. Признаците, че нещата се вършат ще се видят, когато Федералния резерв изчисли какво да прави с огромното количество раздадени кредити.

Законодателните инициативи за FHA не са минали през Сената все още. А FDIC  за сега е в процес на  преценка, кои банки да бъдат затворени. И най-накрая  ще изникнат още лоши кредити, които за момента не са достигнали датата си на просрочване.

Неприятностите тепърва започват.  

За да се разбере, дали кризата приключва, ще трябва да се наблюдава колко от кредитите са рефинансирани и колко банки са затворени. Признак за подобряване на ситуацията ще е отварянето на пазара на вторичните кредити, който в момента не функционира. И въобще спрялата финансова система да започне да работи отново.