Изглежда времето на бързото възстановяване на глобалната икономика започна да отминава и нещата няма да се подобряват, а точно обратното. За това предупреждава главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лорънс Буун.
От организацията през ноември излязоха с предложение правителствата на водещите икономики да се споразумеят за координирани фискални стимули, които да бъдат "включени" в действие, ако забавянето на световната икономика се окаже по-лошо от очакваното.
Според ОИСР американският брутен вътрешен продукт ще се свие от 2,9% на годишна база през тази година до 2,1% през 2020 година. Очакванията за Еврозоната са за забавяне в рамките на между 1,9 и 1,6% за същия период.
"Трябва да погледнем всички потенциални рискове, които могат да окажат допълнително влияние", казва Буун и посочва като такива задълбочаване на търговския конфликт, осезаемо забавяне на китайската икономика или по-високи цени на петрола.
Също така експертът предупреждава за нарастване на политическите рискове в Европа, основно от страна на Италия и Франция.
"Рискът е свързан с това, че политиците ще бъдат изправени пред значително забавяне и в същото време ще имат ограничени възможности да отговорят на това на национално ниво", обяснява главният икономист на ОИСР, цитирана от FNLondon.
По думите на Буун сега е най-доброто време държавите да се приготвят за "най-лошото".
"Проблемът, който ще трябва да решим, е свързан с това, че може би сме по-зле подготвени, за да се справим със сериозно забавяне в сравнение с годините преди финансовата криза. Това означава, че няма да бъде толкова лесно да реагираме така, както през 2008 година", допълва експертът.
Лорънс Буун обяснява това с фактът, че двата традиционни инструмента за справяне с икономическа криза - фискалните стимули и монетарната политика на централните банки, нямат този потенциал, който са имали преди десетилетие.
По нейните думи централните банки няма как да занижат прекалено много лихвените проценти, тъй като те и към момента са на доста ниски нива.
Въпреки че Федералният резерв пристъпи към повишаването им, те все още са под нивата си преди кризата. От своя страна Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да задържи лихвите в Еврозоната поне до септември следващата година.
Що се отнася до фискалната политика, Буун посочва, че редица икономики, основно в Европа, все още се опитват да се справят с високите нива на публичния дълг и нямат много свободно поле за действие при влошаване на икономическата ситуация.