Сериозен спад: Китай планира 6-6,5% ръст на БВП за 2019 г.

Китай планира да постави по-ниска цел за икономическия си растеж между 6-6,5% през 2019 г. в сравнение с целта от миналата година да бъде около 6,5%, според политически източници, цитирани от Reuters. Този спад се дължи на по-високите мита от САЩ и отслабването на вътрешното търсене.

Предложената цел, която ще бъде обявена на годишната парламентарна сесия през март, е била одобрена от най-висшите лидери на годишната икономическа конференция на закрити врати в средата на декември, според четири източника, които знаят за резултата от срещата.

Данните по-късно този месец се очаква да покажат, че китайската икономика е нараснала с около 6,6% през 2018 г. - най-слабият ръст от 1990 г. насам. Анализаторите прогнозират по-нататъшна загуба на инерция тази година, преди ефектът от предприетите от правителството мерки за подкрепа на икономиката да се усети.

"Много е трудно растежът да надхвърли 6,5% (тази година), а може да има проблеми, ако растежът падне под 6%," казва един източник, който поиска анонимност поради чувствителността на въпроса.

Тъй като втората по големина икономика в света забавя темпото, водещите лидери на Китай внимателно наблюдават нивата на заетост, тъй като фабриките биха могли да бъдат принудени да загубят работници в условията на търговска война със САЩ, въпреки по-устойчивия сектор на услугите.

През следващите две години е необходим ръст от около 6,2%, за да се постигне дългогодишната цел на управляващата комунистическа партия за удвояване на брутния вътрешен продукт и доходи през десетилетието до 2020 г. и да се превърне Китай в "скромно просперираща" нация.

Китай отчита най-слабата промишлена активност от май 2017-а

Стойността на PMI за първи път е под 50, което разделя растежа на сектора от неговото свиване

"Като се има предвид заетостта, доходите и стабилността, се нуждаем от ръст от поне 6% тази година", казва един от източниците.

Приемането на диапазон като цел ще даде възможност на политиците да маневрират в условията на несигурност, предизвикана от митническата война със САЩ, докато двете страни се стремят към споразумение за разрешаване на разногласията си преди март.

Правителството планира да запази целта за 3% потребителска инфлация за 2019 г., въпреки неотдавнашното намаляване на цените, оставяйки си пространство да стимулира по-слабото потребление.

Данните от тази седмица показаха, че потребителската инфлация в Китай се е понижила до 1.9% през декември от 2.2% през ноември - под правителствената цел за цялата година.

Повече стимули

Китайските лидери се насочиха към по-голям растеж след срещата през декември, оставяйки настрана стремежа си да овладеят финансовите и дълговите рискове.

"Натискът върху икономиката е доста голям и цялостният фокус на политиката е стабилността през тази и дори следващата година", заявява един от източниците.

Централната банка вероятно ще изпомпва повече пари чрез по-нататъшно понижаване на задължителните резерви за банките след широкообхватното съкращаване от този месец, опитвайки се да насочи повече кредити към малки и частни фирми - жизненоважни за растежа и работните места, според политическите източници.

Правителството все още не е склонно да намали референтните лихвени проценти, въпреки намаляването на натиска върху юана, заради опасения, че всяко движение може да стимулира изтичането на капитали, тъй като доходността на краткосрочните облигации на Китай е паднала под тези на САЩ.

Очаква се правителството да увеличи фискалните стимули тази година с по-строги данъчни облекчения, за да помогне на предприятията и да увеличи разходите за инфраструктурни проекти, съобщават източниците.

Годишният бюджетен дефицит може да нарасне спрямо миналогодишният от 2,6% от брутния вътрешен продукт, но вероятно ще остане под 3%, твърдят източници, без да дават конкретни цифри.

На местните правителства може да бъде позволено да емитират до 2 трилиона юана на специални облигации през 2019 г., в сравнение с 1,35 трилиона юана миналата година, казват източниците.

По отношение на намаляването на данъците, акцентът ще бъде върху евентуално намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС), който варира от 6% за сектора на услугите и 16% за производителите. Такива данъци представляват повече от една трета от общите държавни приходи.

Малко вероятно е политиците да разхлабят контрола върху пазара на недвижими имоти в цялата страна, но могат да дадат на провинциалните и градските власти повече свобода на действие да променят политиките, за да запазят стабилността на местните пазари.