2018 година ще бъде запомнена като историческа за отношенията между двете Кореи. За първи път от войната между държавите през 1953 година насам лидер от Северна Корея прекрачи границата на южната съседка на фона на коментарите за новия етап в разговорите между Сеул и Пхенян.
Ким Чен Ун и Мун Дже-ин си стиснаха ръцете въпреки че това няма как да се смята за официално примирие между двете държави още повече след решението на Северна Корея да отмени преговорите на високо равнище с Южна Корея през тази седмица.
Погледнато като една хипотеза обаче при благоприятно развитие на отношенията на Корейския полуостров, Сеул може да се превърне в най-важният фактор за развитието на севернокорейската икономика и отварянето й към света.
А колко точно има да наваксва Пхенян в тази посока? Отговор на този въпрос се опитват да дадат от Световния икономически форум в своя разработка, в която съпоставят някои от основните фактори на икономическото развитие на двете страни.
На първо място авторът Адам Джезард посочва, че голяма част от южнокорейците са притеснени от по-тесни отношения със Северна Корея, които, според тях, биха имали силно негативен ефект върху икономиката.
Според годишния доклад на Националния университет в Сеул подкрепата за обединение на двете страни рязко е намаляла през миналата година. Ако за 2017 година за нея са се обявили 53,8% от анкетираните, то десетилетие по-рано тези хора са 63 на сто.
"Южна Корея днес стои рамо до рамо с развитите икономики, след като успя да постигне това от нивото на една от най-бедните държави в света", коментират южнокорейци пред Reuters. "При едно обединение ще се върнем назад и ще бъдет отново развиваща се страна", смятат хората.
Докато Северна Корея е почти напълно изолирана от външния свят заради политиката си, както и заради наложените срещу нея санкции, Южна Корея е успяла да изгради добри икономически връзки с останалите развити страни, насочвайки усилията си към експанзия на индустрията и финансовия сектор.
В резултат през 2016 година страната се превърна в четвъртата най-голяма икономика в региона по брутен вътрешен продукт (БВП).
След войната през 50-те години на миналия век САЩ и Япония помагат на Сеул да се възстанови и да изгради стабилна икономика. От друга страна Пхенян си партнира с Русия, Китай и бившите съветски републики, на които разчита за инвестициите и технологичното си развитие.
"В края на 50-те години Северна Корея отчита един от най-бързите растежи в индустриалното производство в света - 39% между 1953 и 1960 година", казва историкът Чарлз Армстронг.
В следващите десетилетия обаче Южна Корея взема превес и се превръща в двигател на иновациите и новите технологии в региона, генерирайки БВП от 1,4 трилиона долара през 2014 година.
Икономиката на северната й съседка от своя страна все още зависи силно от износа на въглища за Китай на фона на строгите санкции, наложени от западните държави. След нея другите основни търговски партньори на Пхенян са Русия и Индия. За сравнение през 2014 година БВП на страната е 17,4 милиарда долара.
Въпреки че тръгват от една и съща база преди няколко десетилетия, днес икономиките на Северна и Южна Корея изглеждат по съвсем различен начин. Опит за изравняването им би отнел доста време, а резултатът трудно би могъл да се прогнозира.
projekt
на 16.05.2018 в 13:51:53 #1това с икономиката и БВП е много относително за усещането на хората дали живеят добре или не. ако погледнете социалното разслоение на САЩ една от най, ако не и най-богатата държава ще видите много голяма част от обществото живеят изключително бедно. малка част от обществото живее много богато и по средата е така наречената средна класа която в последните десетилетия обеднява и американската мечта е далеч от това което била преди 20-30 г. в момента там също се наблюдава това което отдавна важи за нас "работещи бедни". при заплата 10-15-20 $ за много от хората там е въпрос на оцеляване - да си платиш ипотеката, да си платиш колата, застраховките, здравните застраховки и т.н. и в края на месеца си почти на нула. вярно е че караш нова кола но това е единствения ти плюс. там също много, много хора на помощи и няколко поколения които не са работили. големите компании трупат все повече печалби които изтичат от САЩ и отиват в разни офшорни компании. това води след себи си липса на истински пари в обръщение и до обедняване на средната класа. представете си какви данъци са укрили големите технологични компании щам преди години имаше скандал че в Ирландия са платили само 7 милиарда. колко са успели да скрият. такива компании са много. опитайте да си представите колко милиарди напускат САЩ - пътищата са с лошо качество, здравеопазването там е много скъпо и често застраховката не покрива това от което имаш нужда. ...... едно време в комунизма 95% бяха доволни, 5% недоволни. сега в демокрацията е обратно. 95% недоволни и 5% доволни. и тези 5% говорят как БВП на България нараснал няколко пъти. Е И? щом хората не са доволни от полиция, здравеопазване, образование и т.н. какво значение има БВП. в един момент това само цифри.