През четвъртото тримесечие на 2012 г. социалното положение и положението със заетостта в ЕС са останали критични според последния тримесечен преглед на Европейската комисия. Заетостта като цяло е спаднала, безработицата се е покачила, а финансовото положение на домакинствата е тежко.

Неблагоприятните последици от намаляването на публичните бюджети и увеличаването на данъчната тежест върху заетостта и жизнения стандарт се забелязват все по-ясно в някои държави от ЕС. В прегледа на Комисията се отбелязва също, че нетната имиграция от страни извън ЕС се е забавила и че кризата е повлияла отрицателно върху раждаемостта, съобщава пресслужбата на ЕК.

Комисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор заяви: „Социалната криза в Европа продължава да се задълбочава и в редица държави членки няма признаци за скорошно подобрение. Най-тежко са засегнати най-бедните.

Правителствата трябва да инвестират в начини за постигане на приобщаващ растеж и да дадат на хората реална възможност да изкарват достатъчно пари - в неотдавнашния пакет на Комисията за социални инвестиции бяха подчертани начини за постигане на тази цел. Най-силно се нуждаем от солидарност: в рамките на отделните страни и между тях. Можем да преодолеем тази криза само с общи усилия".

През януари 2013 г. безработицата е нараснала до 26,2 милиона души в ЕС (19 милиона в еврозоната), т.е. 10,8 % от икономически активното население (11,9 % в еврозоната). Разликата в равнището на безработицата между южната част/периферията и северната част на еврозоната е достигнала безпрецедентните 10 процентни пункта през 2012 г. БВП на ЕС се е свил с 0,5 % през четвъртото тримесечие на 2012 г. - най-голямото свиване от началото на 2009 г. Общото равнище на заетост в ЕС е спаднало с 0,4 % през 2012 г., а положителни промени се забелязват само в работата на непълно работно време. Само през четвъртото тримесечие на 2012 г. тя е спаднала с 0,2 % в сравнение с предишното тримесечие.

Затягането на публичните бюджети е повлияло зле на заетостта както пряко - чрез по-ниска заетост в публичния сектор, така и непряко - чрез по-ниско съвкупно макроикономическо търсене. Промените в системите за данъци и обезщетения и намаляването на заплатите в публичния сектор са довели до значителен спад в доходите на домакинствата и са изложили на сериозен натиск жизнения стандарт на домакинствата с ниски доходи. Увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи са повлияли различно на групите с високи и ниски доходи. Според анализа от съществено значение е бюджетните реформи да се планират внимателно, за да се избегне прекомерно засягане на хората с най-ниски доходи. Процентът на хората в ЕС, сигнализиращи за финансови затруднения, остава много над равнищата, наблюдавани през изминалото десетилетие - засегнато е почти всяко четвърто домакинство с ниски доходи.

Разходите за социална закрила изиграха основна роля за компенсиране на загубите на доходи на домакинствата през ранните етапи на кризата и помогнаха за стабилизиране на икономиката. От средата на 2010 г. тяхното въздействие намаля и през 2012 г. бе незначително дори в страни, в които безработицата продължи да се повишава. Спадът в социалните разходи бе много по-силен, отколкото при минали рецесии, донякъде като отражение на изключителната необходимост от фискална консолидация в контекста на кризата в еврозоната. Този спад неутрализира стабилизиращата функция на социалните системи в много от страните от ЕС и вероятно допринесе за влошаване на рецесията, поне в краткосрочен план.

Европейският съвет през март 2013 г. потвърди, че борбата с безработицата и социалните последици от кризата остават ключов приоритет за ЕС и неговите държави членки. През февруари 2013 г. Комисията предложи пакет за социални инвестиции, съдържащ насоки за по-ефективни и резултатни социални политики на страните от Съюза в отговор на предизвикателствата пред тях. В пакета бе подчертано, че публичните инвестиции в области като детските грижи, образованието и подпомагането на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве трябва да бъдат запазени или дори засилени в условията на ограничени публични бюджети, тъй като без подобни инвестиции много хора не могат да участват в обществото или да развиват своя икономически потенциал.

Безработицата сред младите е достигнала нов връх в ЕС (23,6 % от активните млади хора са били без работа през януари 2013 г.), а периодите на безработица сред младите стават все по-дълги. 7,1 % от активните млади хора са останали без работа повече от година през третото тримесечие на 2012 г. в сравнение с 6,3 % една година по-рано. Тази тенденция може да доведе до отчуждаване на младите хора от пазара на труда и от обществото като цяло. Растящият брой на младите хора на възраст под 25 години, които нито работят, нито учат (понастоящем около 8 милиона), също е повод за безпокойство.

За да се справи с неприемливо високото равнище на младежка безработица, на 5 декември 2012 г. Комисията представи пакет за младежката заетост. В пакета е включено предложение за препоръка за въвеждане на гаранция за младежта във всяка държава членка, гарантираща, че всички млади хора на възраст до 25 години получават добра оферта за работа, продължаване на образованието или професионален стаж в срок от четири месеца, след като напуснат образователната система или останат без работа. Съветът на ЕС постигна политическо споразумение по тази препоръка на 28 февруари 2013 г. Неотдавна ЕН предложи също оперативни правила за бързо прилагане на инициативата за младежката заетост. Инициативата бе предложена от Европейския съвет на проведеното на 7 и 8 февруари 2013 г. заседание, като предвиденият за нея бюджет е в размер на 6 милиарда евро за периода 2014 - 2020 година.